Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (8) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Алтернативно разбиране: диспозиционно, ситуационно и системно

Паралелен с това съчетаване на есенциалистко и инкременталистко становище е контрастът между диспозиционни и ситуационни причини за поведението. Когато сме изправени пред някакво необичайно поведение, някакво неочаквано събитие, някаква аномалия, които не можем да осмислим, как подхождаме към разбирането им? Традиционният подход е да се идентифицират вродените лични качества, които водят до действие: генетичен строеж, личностни черти, характер, свободна воля и други диспозиции. Ако става дума за насилие, човек търси садистични личностни черти. Ако са героични дела, търсим гени, които предразполагат към алтруизъм.

В САЩ порой от стрелби, в които гимназисти убиват и раняват десетки други ученици и учители, разтрисат общностите в предградията^[1]. В Англия две 10-годишни момчета отвличат 2-годишния Джейми Бълджър от търговски център и брутално и хладнокръвно го убиват. В Палестина и Ирак млади мъже и жени стават атентатори-самоубийци. В повечето европейски страни по време на Втората световна война много хора защитават евреите от залавянето им от нацистите, макар да знаят, че ако ги хванат, те и семействата им ще бъдат убити. В много страни непримиряващите се рискуват лична загуба, като разобличават несправедливостта и безнравствените действия на началниците си. Защо?

Традиционното становище (сред тези, които произхождат от култури, които подчертават индивидуализма) е отговорите да се търсят вътре в човека — както за патологията, така и за героизма. Съвременната психиатрия е диспозиционно ориентирана. Такива са и клиничната психология и психологията на личността, и психометрията. Повечето от нашите институции са основани на тази гледна точка, включително правото, медицината и религията. Виновността, болестта и грехът — приемат те — могат да се открият във виновната страна, болния човек и грешника. Те започват търсенето на разбиране с въпросите „Кой?“: Кой е отговорен? Кой го причини? Кой ще бъде обвинен? Кой ще получи поздравленията?

Социалните психолози (като мен) обикновено избягват да правят прибързани диспозиционни преценки, когато се опитват да разберат причините за необичайните поведения. Те предпочитат да започнат търсенето на смисъл, като си задават въпроси „Какво?“: Какви условия може да допринасят за определени реакции? Какви обстоятелства може да са включени в генерирането на поведението? Каква е била ситуацията от гледната точка на действащите лица? Социалните психолози питат: до каква степен действията на човека могат да се проследят до фактори извън актьора, до ситуационни променливи и процеси в средата, които са уникални за дадената среда?

Диспозиционният подход се съпоставя със ситуационния така, както медицинския модел за здравето — с модела на общественото здраве. Медицинският модел се опитва да открие източника на болестта или нарушението в засегнатия човек. Обратното, изследователите на общественото здраве приемат, че векторите на преноса на болестите идва от средата, създавайки условия, които подпомагат болестта. Понякога болният човек е крайният продукт на патогени в средата, на които ако не се противодейства, ще засегнат и други независимо от опитите за подобряване на здравето на отделния човек. Например според диспозиционния подход дете, което проявява затруднения в ученето, може да получи редица медицински и поведенчески терапевтични интервенции, за да преодолее тази спънка. В много случаи обаче — особено сред бедните — проблемът е причинен от поглъщането на оловото от боята, която се лющи от стените на апартаментите и се влошава от бедността — ситуационен подход. Тези алтернативни гледни точки не са просто абстрактни вариации в концептуалните анализи, а водят до много различни начини за справяне с личните или обществените проблеми.

Значението на такива анализи се разпростира върху всички нас, които като интуитивни психолози подхождаме към всекидневния си живот, опитвайки се да се ориентираме защо хората действат по определен начин и как могат да бъдат променени, за да бъдат по-добри. Редки са обаче хората в индивидуалистичната култура, които не са инфектирани с диспозиционния уклон и винаги търсят първо мотивите, личностните черти, гените и личната патология. Повечето от нас са склонни както да надценяват значението на диспозиционните качества, така и да подценяват значението на ситуационните качества, когато се опитват да разберат причините за поведението на другите хора.

В следващите глави ще предложа значителен обем доказателства, които противодействат на диспозиционното становище за света и ще разширя фокуса, за да разгледам как характерът на хората може да се трансформира от това, че са потопени в ситуации, отприщващи могъщи ситуационни сили. Хората и ситуациите обикновено са в състояние на динамично взаимодействие. Макар че вероятно мислите за себе си като имащи последователна личност във времето и пространството, това вероятно не е вярно. Вие не сте същият човек, когато работите сами, като този, който сте, когато работите в група, когато сте в романтична среда срещу образователна среда, когато сте с близки приятели или в анонимна тълпа, или когато пътувате в чужбина в сравнение с родната ви среда.