Надзирателите от дневната смяна подреждат тази група от четирима затворници в Двора, както го правят редовно по време на последното ходене до тоалетна за през нощта. Веригата на крака на един от затворниците е закачена за тази на следващия, а на главите им са поставени големи книжни торби, така че да не знаят колко далече е от двора на затвора до мястото на изслушванията или къде е разположена сградата. Накарани са да седнат на пейка в коридора пред стаята на Комисията по предсрочното освобождаване. Веригите от краката им са махнати, но те седят неподвижно с белезници и с торбите на главата, докато Кърт Банкс не излезе от стаята, за да извика всеки от тях с номера му.

Кърт, квесторът на Комисията, чете изявлението на затворника, с което иска предсрочно освобождаване, следвано от противоположно изявление от някой от надзирателите, с което се иска да му се откаже. Ескортира всеки да седне вдясно от Карло, който поема нещата от този момент нататък. Редът на изслушване е затворник Джим-4325, затворник Глен-3401, затворник Рич-1037 и накрая затворник Хъби-7258. След като всеки е получил времето си пред комисията, е връщан на пейката в коридора, слагани са му белезниците и торбата на главата, докато не приключи цялата сесия и всички затворници се върнат в затвора в мазето.

Преди да влезе първият затворник, докато проверявам качеството на видеозаписа, старият професионалист Карло започва да образова новаците в Комисията на някои основни факти от реалността на тези комисии. (Вж. Бележките за неговия монолог^[1].) Кърт Банкс, чувствайки, че Карло загрява за една от най-дългите речи, които е чувал твърде често по време на нашия курс в лятното училище, казва авторитетно: „Да започваме, времето напредва“.

Бележки

[1] Карло Прескот започна деня със следния монолог пред другите членове на Комисията: „Комисиите за предсрочно освобождаване са известни с това, че отказват на идеални кандидати за такова освобождаване, т.е. хора, които се изправят пред комисията, след като са ходили на училище, на терапия, на консултиране. Те отказват на този човек, защото е беден, защото има многократни нарушения, защото кварталът, от който произлиза, не му осигурява никаква подкрепа, защото родителите му са мъртви, защото няма никакви доходи, просто защото не харесват лицето му или защото е прострелял пръста на полицай. След това вземат някакъв човек, който е идеалният затворник, който никога не е създавал никакви неприятности… идеалният затворник — и му отказват три, четири, пет и шест пъти. Млади деца, които е най-вероятно да се върнат в затвора, които е най-вероятно да са напълно оформени и объркани от затворническата среда, че никога няма да влязат отново в обществото, се освобождават много по-бързо, отколкото хора, които действат естествено, които никога не се забъркват в неприятности и могат да успеят да крадат или да живеят нечестно, така че да стоят извън затвора. Е, това звучи налудно, но се свежда до това: затворът е голям бизнес. Затворите имат нужда от затворници. Хората, които влизат в затвора и си подредят главата, не се връщат в затвора, има твърде много работи, които могат да вършат. Но тези, които влизат с неопределени присъди… когато им кажеш [като Комисия по предсрочното освобождаване]: «Имам голяма свобода на действие, за да играя игри», казваш на практика, че Комисията по предсрочното освобождаване не трябва да гледа най-очевидните обстоятелства, които са…“. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (78) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

Възможност да си възвърнат свободата

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (78) (Разбиране как добрите хора стават зли)