Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (77) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Технически казано, нашият Станфордски затвор беше по-скоро като общински арест, пълен с група юноши, които са задържани преди съдебното дело след техния масов арест в неделя сутринта от градската полиция на Пало Алто. Очевидно не беше определена никаква дата за съдебен процес за никого от тези младежи, играещи ролята на престъпници, и никой от тях нямаше адвокат. Въпреки това, следвайки съветите на капелана на затвора отец Макдърмът, майката на един от затворниците се беше заела да осигури адвокат на сина си. След среща на целия състав с главния надзирател Дейвид Джафи и „психологическите консултанти“ — докторантите Крейг Хейни и Кърт Банкс — решихме да включим изслушване пред Комисия по предсрочното пускане на свобода, макар че това не би се случило в такъв ранен етап от наказателноправния процес.

Това щеше да осигури възможност да наблюдаваме как всеки затворник се справя с неочакваната възможност да бъде освободен от затвора. Досега всеки затворник беше само отделен актьор сред ансамбъл от играчи. Чрез провеждането на това изслушване в стая извън „затвора“ затворниците щяха да получат известен отдих от своите потискащо тесни килии в мазето. Можеше да се почувстват по-свободни да изразят нагласите и чувствата си в тази нова среда, която щеше да включва персонал, който не е пряко свързан с този в затвора. Процедурата освен това увеличаваше формалността на нашето затворническо преживяване. Подобно на вечерите за посещения, посещението на затворническия капелан и очакваната визита на обществения защитник, изслушването от комисията по предсрочното освобождаване придаваше достоверност на затворническото преживяване. И накрая, исках да видя как нашият затворнически консултант Карло Прескот ще изиграе ролята си на шеф на Комисията по предсрочно освобождаване към Станфордския общински затвор. Както казах, Карло се беше провалил на редица изслушвания пред комисии за предсрочно пускане на свобода през изминалите 17 години и едва наскоро беше получил доживотно освобождаване за „излежаване на по-голямата част от присъдата“ за неговия въоръжен обир. Ще бъде ли състрадателен и ще заеме ли страната на затворниците като човек, който е бил на тяхното място и се е молил за предсрочно освобождаване?

Окованите във вериги затворници от СЗЕ с качулки на главата очакват изслушване от Борда по условното освобождаване

Изслушванията пред Комисията за предсрочно освобождаване се провеждаха на първия етаж на катедрата по психология към Станфордския университет, в моята лаборатория — голяма стая с мокет, която даваше възможност за скрито видеозаписване и наблюдение през специално създадено едностранно огледало. Четиримата членове на Комисията седяха около шестоъгълна маса. Карло седна на челното място до Крейг Хейни от едната му страна, а от другата беше докторант и една секретарка — и двамата не знаеха много за нашето изследване и ни помагаха като услуга. Кърт Банкс щеше да изпълнява ролята на квестор и да прехвърля всеки затворник от затвора, където командваха надзирателите, към комисията за изслушване. Аз щях да записвам на видео от съседната стая ставащото.

От останалите осем затворника в сряда сутринта след освобождаването на 8612, четирима се смятаха за потенциално имащи право на предсрочно освобождаване от персонала въз основа на по принцип доброто им поведение. Те получиха възможност да поискат изслушване на техния случай и бяха написали официални молби, обяснявайки защо смятат, че заслужават да бъдат предсрочно освободени на този етап. Някои от другите щяха да бъдат изслушани в друг ден. Надзирателите обаче настояваха, че затворник 416 не трябва да получава такава възможност заради непрекъснатото нарушаване на Правило 2: „Затворниците трябва да се хранят в специалното време за хранене и само тогава“.