Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (76) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. —Добавяне

Сделката с мръсното одеяло

Спомнете си класическия южняшки затворнически филм Cool Hand Luke („Непокорният Люк“), от който заех идеята, че надзирателите и персоналът трябва да носят сребърни огледални слънчеви очила, за да се създаде чувство на анонимност. Тази вечер надзирател Хелман ще импровизира сценарий, който може да съперничи на най-доброто, което сценаристът би могъл да създаде в оформянето на природата на затворническите власти. Той изиграва творчески зла сцена, която демонстрира, че властта му може да създава произволна реалност, като осигурява на затворниците илюзията за избор кой от „колегите им“ да бъде наказан.

Светлините са изгасени, затворниците са в килиите си, а 416 е в Дупката. Зловеща тишина се настанява в Двора. Хелман се плъзга върху масата, която е между Дупката и нашия пост за наблюдение, зад който записваме тези събития, позволявайки си да имаме поглед по-отблизо към разгръщащата се драма. Когато главният надзирател през нощната смяна се навежда към стената с кръстосани крака като Буда в поза лотос, а едната му ръка виси между краката му, а другата си почива на масата, Хелман е портрет на властта в покой. Той движи бавно главата си на двете страни. Забелязваме дългите му бакенбарди надолу по бузите. Облизва дебелите си устни, докато избира внимателно думите си и ги изговаря с подчертан южняшки провлечен говор.

Човекът е измислил нов макиавелиански план. Той излага условията си за освобождаването на 416 от Дупката. Не от него зависи да реши да държи размирника в Дупката цяла нощ; по-скоро той кани всички тях — събратята му затворници — да вземат това решение: трябва ли 416 да бъде освободен сега, или трябва да гние в Дупката цяла нощ?

Точно тогава любезният надзирател Джеф Ландри влиза бавно в Двора. С ръста си от 1,90 м и тегло 84 кг той е най-едрият от всички надзиратели или затворници. Както обикновено, той държи цигара в едната си ръка, другата му е в джоба, а слънчевите очила подозрително отсъстват. Отива в центъра на действието, спира, изглежда дистресиран, гримасничи, сякаш аха-аха ще се намеси, но не прави нищо, освен пасивно да наблюдава Джон Уейн да продължава с шоуто си.

— Сега, има няколко начина да направите това в зависимост от онова, което вие искате да правите. Е, ако 416 не желае да си изяде надениците, може да ми дадете одеялата си и да спите на голите матраци. Или ако искате да запазите одеялата си, 416 ще остане там още един ден. Какво избирате?

— Аз ще си запазя одеялото, г-н Надзирател — извиква незабавно 7258. (Хъби няма за какво да използва 416.)

— А вие там?

— Ще си запазя одеялото — казва Пол-5704, нашият бивш лидер на бунтарите.

— А ти, 5486?

Отказвайки да се поддаде на социалния натиск, 5486 демонстрира съчувствие към тъжния 416, като предлага да се откаже от одеялото си, така че да не се налага 416 да остава още един ден в Дупката.

Бърдън му крещи: „Ние не искаме твоето одеяло!“

— Е, момчета, ще трябва да вземете някакво решение тук.

Бърдън, който е приел позата на наперена малка властна фигура с ръце на хълбоците, размахва палката си колкото се може по-често и върви напред-назад покрай всяка килия. Обръща се към сержанта в неговата килия и го пита: „Ти какво мислиш за това?“.

Изненадващо Сержанта слиза от нравствения си пиедестал, който вече изглежда ограничен само до въздържането от псувни, и обявява: „Ако другите двама искат да запазят одеялата си, и аз ще запазя моето“. Това се оказва критично важният вот, който накланя везните.

Бърдън възкликва: „Имаме трима на един“.

Хелман повтаря съобщението високо и ясно, така че всички да могат да го чуят.

„Имаме трима на един“. Докато се приплъзва от масата, шефът крещи към Дупката: „416, ти ще седиш там известно време, така че свиквай!“[1]

Хелман напуска двора с важна походка, Бърдън прилежно го следва, а Ландри неохотно е трети и последен. Спечелена е очевидна победа в безкрайната битка на властта на надзирателите срещу организираната затворническа съпротива. И наистина, това беше нощ след труден ден за надзирателите, но сега те могат да се наслаждават на сладкия вкус на победата в тази битка на воли и остроумие.

Бележки

[1] Когато пускам отново записа на тази сцена, внезапно осъзнавам, че този надзирател, който разиграва собствения си вариант на ролята, направена известна от Стротър Мартин като жестокия надзирател в Cool Hand Luke („Непокорният Люк“), всъщност изглежда и се движи повече като актьора Пауърс Бут, който играе прословутия преподобен Джим Джоунс във филма Guyana Tragedy („Гвианска трагедия“). Тази чудовищна трагедия ще се случи само шест години по-късно. Cool Hand Luke („Непокорният Люк“) (1967), сценарий Дон Пиърс, режисьор Стюарт Розенбърг, в ролята на Люк Джаксън — Пол Нюман. Guyana Tragedy (1980) („Гвианска трагедия“) е режисиран от Уилям Греъм.