Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (75) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Кажи «Благодаря!», 416!“

Последното, което Хелман трябва да постигне в тази битка срещу другата страна, е да смаже всяко съчувствие, което може да се развива сред затворниците към тъжния случай на 416.

— За съжаление всички трябва да страдаме, защото някои хора просто нямат достатъчно ум в главата си. Имате тук добър приятел [докато блъска по вратата на Дупката]. Той ще се погрижи да не получите одеяла довечера.

Хелман обединява бремето си с това на затворниците срещу техния общ враг номер 416, който ще им навреди с глупавата си гладна стачка.

Бърдън и Хелман подреждат четиримата затворници и ги насърчават да кажат „Благодаря“ на своя колега затворник 416, който седи в тъмната, претъпкана Дупка. Всеки го прави, когато му дойде редът.

— Защо не благодарите всички на 416 за това?

Всички рецитират: „Благодаря, 416“.

Дори и това обаче не е достатъчно за дяволското дуо. Хелман им заповядва: „Сега елате тук, до вратата. Искам да му благодарите с вашите юмруци по вратата“.

Те го правят един по един, блъскайки по вратата, докато рецитират: „Благодаря, 416“. Междувременно те го правят и висок, резониращ шум бумти в цялата Дупка, за да ужаси допълнително горкия 416, който е сам там.

Бърдън: „Това е начинът, с истински дух“.

(Трудно е да се определи степента, до която другите затворници са гневни на 416, че е причината за тези ненужни ядове, или просто изпълняват заповеди, или индиректно вентилират собствените си фрустрация и ярост от малтретирането на надзирателите.)

Хелман им показва как да блъскат наистина усилено върху вратата, по няколко пъти за повече ефект. Сержанта е последен и изненадващо се подчинява смирено. Когато приключва, Бърдън го сграбчва за раменете и го блъска силно срещу стената. След това заповядва на другите затворници да се върнат в килиите си и казва на главния оперативен надзирател: „Те са готови за угасване на светлината, надзирател“.