Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (72) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Сержанта разкрива нова нравствена идентичност

Хелман е отегчен. Върви нагоре-надолу по редицата от изтощени затворници. Внезапно той се завърта и насочва гнева си към Сержанта: „Защо си такъв гъзолизец?“.

— Не знам, сър.

— Защо толкова много се опитваш да се подчиняваш?

Сержанта не се страхува от него и играе играта: „В природата ми е да се подчинявам, г-н Надзирател“.

— Ти си лъжец. Ти си смрадлив лъжец.

— Щом казвате така, г-н Надзирател.

Хелман става още по-нецензурен, може би възбуден от предишните сексуални игри: „Ами ако ти кажа да легнеш на пода и да чукаш пода, какво ще правиш тогава?“.

— Ще ви кажа, че не знам как, г-н Надзирател.

— Ами ако ти кажа да дойдеш тук и да удариш приятеля си 5704 в лицето колкото се може по-силно?

Сержанта държи на своето: „Страхувам се, че няма да съм способен да направя това, г-н Надзирател“.

Хелман изпуфтява и се обръща, само за да се завърти отново и да се насочи към нова жертва. Докато отваря вратата на Дупката, той като рекламно лице на карнавал изкрещява: „Имам тук по нещо за всеки. Защо не погледнете този мъж? Затворник 416, стой тук и не мърдай!“.

Затворник 416 премига срещу светлината, докато събралите се затворници и надзирателите го гледат. Той държи по една наденица във всяка ръка!

Бърдън: „И как така ти държиш надениците си, 416?“

— Той не ги ял още — казва Хелман, а обикновено добрата му граматика изневерява, когато стане по-емоционален. — А вие знаете какво означава това за вас, останалите?

Затворниците отговарят с разбиране отрицателно: „Няма одеяло довечера“. „Точно така, това означава, че довечера за вас няма да има одеяла! Елате тук един по един и се опитайте да кажете нещо на 416, за да го накарате да изяде тези наденици. Да започнем с теб, 5486“.

Затворникът отива до вратата, поглежда 416 в очите и му казва кротко: „Изяж тези наденици ако искаш, 416“.

— Това със сигурност е кофти начин да му кажеш да направи нещо, 5486 — Бърдън го смъмря. — Предполагам, че ти не искаш одеялото си довечера. Следващият, 7258, ти му кажи.

За разлика от първия затворник в редицата, 7258 крещи на затворника-бунтар: „Изяж си надениците, 416, или ще ти сритам задника!“.

Хелман е доволен от изразяването на враждебността на затворника и се ухилва до ушите. „Ха, това е по-добро! 5486, ти ела тук и го направи отново. Кажи му, че ще му сриташ задника, ако не изяде тия наденици“.

Той хрисимо се подчинява. „2093, ела тук и му кажи, че ще му сриташ задника“.

Сержанта прави трогателно изказване: „Съжалявам, сър, няма да използвам сквернословие срещу друго човешко същество“.

— Точно срещу какво възразяваш?

— Възразявам срещу думата, която използвахте.

Хелман се опитва да го накара да каже „задник“, но номерата му не действат.

— Коя дума? „Сритвам“? Не желаеш да кажеш „сритвам“ това ли е? Тогава за какво, по дяволите, говориш?

Сержанта се опитва да се изясни, но Хелман го срязва: Дадох ти заповед! Хелман започва да се фрустрира от отказа на Сержанта да изпълнява заповедите му. За пръв път видимо безмисловният робот е показал, че има гръбнак и душа. „Сега ела тук и му кажи това, което ти казах да му кажеш!“

Сержанта продължава да се извинява, но остава непоколебим. „Съжалявам, г-н Надзирател. Не съм способен да го направя.“

— Ха, не си способен да имаш легло довечера, това ли искаш да ми кажеш?

Защитавайки позицията си, Сержанта изяснява ценностите си: „Бих предпочел да мина без легло, отколкото да кажа това, г-н Надзирател“.

Хелман е изпушил. Крачи няколко крачки и след това се връща при Сержанта, сякаш ще го удари заради неподчинение пред цялата аудитория.

Добрият надзирател Джеф Ландри надушва изригването и предлага компромис: „Иди и кажи, че ще го ритнеш по задните части тогава“.

— Да, г-н Надзирател — казва Сержанта. След това отива до Дупката и казва на 416: „Изяж си надениците, или ще те ритна по задните части“.

Ландри пита: „Наистина ли го мислиш?“

— Да… не, г-н Надзирател. Съжалявам, не го мисля.

Бърдън пита защо лъже.

— Направих това, което надзирателят ми нареди, сър.

Хелман се впуска в защита на колегата си: „Той не ти нареди да лъжеш“. Бърдън осъзнава, че Сержанта надделява, като се придържа неотклонно към нравствените си принципи и че това може да има ефект върху другите. Той сръчно преобръща нещата: „Никой не иска от теб да лъжеш тук, 2093. Е, защо не полежиш малко на земята“.

Кара Сержанта да легне на пода с лицето надолу и с разперени ръце.

— Сега започни да правиш няколко лицеви опори от тази позиция.

Хелман се присъединява: „5704, ти иди там и седни на гърба му“.

След още инструкции от Хелман как трябва да прави лицеви опори от тази позиция Сержанта е достатъчно силен, за да ги направи.

— И не му помагай. Сега направи лицева опора. 5486, и ти седни на гърба му, гледайки в другата посока. — Той се двоуми. — Хайде, на гърба му веднага! — Той се подчинява.

Заедно надзирателите принуждават Сержанта да прави лицеви опори с двамата затворници — 5486 и 5704 — на гърба си (те го правят без никакво двоумение). Сержанта се бори с всички сили и с гордостта си, за да направи цикъла от лицеви опори.

Той се напряга, за да се вдигне от пода, но след това пада под тежестта на този човешки товар. Дяволското дуо избухва в смях, присмивайки се на Сержанта. Те не са приключили с унижаването на Сержанта, но упоритата съпротива на 416 срещу изяждането на надениците е с по-големи непосредствени последици за тези надзиратели. Хелман казва напевно: „Просто не разбирам едно за тези наденици, 416. Не разбирам как може да правим толкова много преброявания и да имаме толкова много добри моменти, да го правим толкова възпитано, а тази вечер се прецакваме. Защо е така?“.

Докато Хелман търси прост отговор, Бърдън тихо говори с 416 за надениците, опитвайки друга мека тактика: „Вкусни ли са? Мммм; знам, че ще ги харесаш, след като ги вкусиш“.

Хелман повтаря въпроса си на по-висок глас, в случай че някой още не го е чул: „Защо имаме толкова много добри преброявания и след това ти се опитваш да прецакаш всичко тази вечер?“

Докато Хелман върви по редицата в търсене на експлицитен отговор, 7258 отговаря: „Не знам. Предполагам, че ние сме просто копелета, г-н Надзирател“.

Сержанта отговаря: „Наистина не знам, г-н Надзирател“.

Хелман се възползва от още една възможност да си го върне на Сержанта за неговото по-ранно победно подчиняване: „Ти копеле ли си?“.

— Щом казвате така, г-н Надзирател.

— Щом аз казвам? Искам ти да го кажеш.

Сержанта е твърд: „Съжалявам, сър, възразявам срещу използването на този език, сър. Не мога да го кажа“.

Бърдън се намесва: „Току-що каза, че не можеш да кажеш такива работи на други човешки същества, 2093. Това обаче е различен въпрос. Ти не можеш да го кажеш и на себе си?“.

Сержанта контрира: „Аз смятам себе си за човешко същество, сър“.

Бърдън: „Ти смяташ себе си за друго човешко същество?“

Сержанта: „Изказах мнението, че не мога да го кажа на друго човешко същество“.

Бърдън: „И това включва теб?“

Сержанта отговаря с равен, премерен глас и по внимателно формулиран начин, сякаш участва в университетски дебати, и в тази ситуация, в която е бил обект на такова малтретиране, заявява: „Твърдението първоначално не включваше мен, сър. Не бих си помислил да го кажа за мен. Причината е, че аз бих…“ Въздъхва и след това се отклонява, мънкайки и превръщайки се в емоционално тормозен човек.

Хелман: „Е, това означава, че ти си копеле, не си ли?“

Сержанта: „Не, г-н…“

Хелман: „Да, така е!“

Сержанта: „Да, щом казвате така, г-н Надзирател“.

Бърдън: „Ти ще казваш много гадни работи за майка си, точно това ще правиш, 2093“.

Бърдън очевидно иска част от славата, но Хелман желае да управлява играта лично и не харесва намесата на приятеля си.

Хелман: „Какво ще си? Какво ще си? Ще бъдеш ли копеле?“

Сержанта: „Да, г-н Надзирател“.

Хелман: „Е, нека чуя ти да го кажеш“.

Сержанта: „Съжалявам, сър. Няма да го кажа“.

Хелман: „И защо, по дяволите, няма да го кажеш?“

Сержанта: „Защото не използвам никакъв нецензурен език“.

Хелман: „Е, защо го приложи към себе си? Какво си ти?“

Сержанта: „Аз съм това, което вие поискате, г-н Надзирател.“

Хелман: „Е, ако го кажеш, ако кажеш, че си копеле — искаш ли да знаеш нещо, — тогава просто ще докажеш моята теза. Че си копеле. Ти го казваш. Тогава защо не го кажеш?“

Сержанта: „Съжалявам, сър, няма да го кажа“.

Хелман чувства, че е загубил още едно предизвикателство и се връща към тактиката „Разделяй и владей“, която се е оказала толкова ефективна преди: „Сега, момчета, искате добре да поспите тази нощ, нали?“

Те всички отговарят: „Да, сър!“.

Хелман: „Ами аз мисля, че ще почакаме малко, за да дадем възможност на 2093 да помисли точно какво копеле е. И тогава той може би ще ни каже, че мисли така“. (Това е неочаквана властова борба между най-контролиращия, жаден за власт надзирател и затворника, който досега е бил напълно подчиняващ се — дотолкова, че е осмиван като „Сержанта“, когото повечето затворници и надзиратели не харесват, тъй като всички са го смятали просто за военен робот. Той доказва, че има друг достоен за възхищение аспект на характера си: той е човек на принципите.)

Сержанта: „Мисля, че сте напълно точен да ме осъждате, г-н Надзирател“.

Хелман: „О, знам го“.

Сержанта: „Не мога обаче да кажа думата, г-н Надзирател“.

Хелман: „Да кажеш какво?“

Сержанта: „Няма да кажа — в какъвто и да е смисъл — думата «копеле».“

Звънци, свирки, топове, звучи парадна музика.

Бърдън крещи от необуздана радост: „Той я каза!“.

Хелман: „Е, слава на Бога! Да, наистина! Той ли каза това, 5704?“

Затворник 5704: „Да, каза го, г-н Надзирател“.

Хелман: „Вярвам, че имаме победител“.

Бърдън: „Тези момчета може дори да стигнат до леглото тази вечер, кой знае?“

Недоволен да е спечелил само частична победа, Хелман иска да демонстрира произволната власт, която има. „Само заради псуването, 2093, лягаш на пода и правиш десет лицеви опори“.

Сержанта: „Благодаря, г-н Надзирател“, казва той, докато изпълнява идеално лицевите опори независимо от изтощението си.

Бърдън, разстроен, че Сержанта продължава да изпълнява опорите толкова добре, осмива дори идеалните лицеви опори: „2093, къде си мислиш, че се намираш? Новобрански лагер?“.

Сега безгрижният Джеф Ландри се намесва от стола, където се излежава през последния час: „Направи още десет“. За зрителите добавя: „Вие, останалите, мислите ли, че това са добри лицеви опори?“.

Те отговарят: „Да, добри са“.

Големият Ландри прави странна демонстрация на власт, може би за да се увери, че все още я притежава в очите на затворниците: „Хм, бъркате. 2093, направи още пет“.

Разказа на Сержанта за тази конфронтация е формулиран в любопитно безличен стил:

Надзирателят ми нареди да нарека друг затворник „копеле“, а и себе си да нарека така. Първото никога не бих могъл да направя, второто би породило логически парадокс, отричайки валидността на първото. Той започна, както прави винаги преди „наказанията“, с намек в интонацията си, че другите ще бъдат наказани за моите действия. За да избегна тяхното наказание и да избегна да се подчиня на заповедта, реагирах така, че да реша и двете, като казах: „Няма да използвам думата «копеле» по никакъв смислен начин“ — давайки на него и на себе си изход.^[1]

Сержанта се оформя като сериозен човек на принципите, а не сляпо подчиняващата се крастава жаба, както изглеждаше по-рано. След това той ни казва нещо интересно за нагласата, която е приел като затворник в тази среда:

Когато влязох в затвора, реших да се държа максимално близко до това, кой съм. Моята философия за затвора не беше да предизвиквам или да утежнявам деградацията на характера от страна на събратята затворници или на мен самия, и да избягвам да причинявам на някой друг наказания с моите действия.