Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (7) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Злото: фиксирано и вътре или непостоянно и вън?

Идеята, че непреодолима пропаст разделя добрите от лошите хора, е източник на утеха поне по две причини. Първо, тя създава бинарна логика, в която Злото е есенциализирано. Повечето от нас възприемат Злото като някаква цялост, качество, което е присъщо на някои хора, но не и на други. Лошите семена в крайна сметка дават лоши плодове, когато съдбата им се разгърне. Дефинираме злото, като посочваме наистина лошите тирани в нашата епоха, например Хитлер, Сталин, Пол Пот, Иди Амин, Саддам Хюсеин и други политически лидери, които са оркестрирали масови убийства. Трябва да осъзнаем и по-обикновените, по-малки зли актове на дилърите на дрога, изнасилвачите, трафикантите в търговията със секс, извършителите на мошенически схеми на гърба на възрастните и тези, чийто тормоз разрушава благополучието на децата ни.

Придържането към дихотомията Добро-Зло освобождава от примката на отговорността „добрите хора“. Те са освободени дори от обмислянето на възможната си роля в създаването, поддържането, извършването или предоставянето на условията, които допринасят за отклоняващото се поведение, престъпленията, вандализма, дразненето, тормоза, изнасилването, изтезанията, ужаса и насилието. „Светът е такъв и не може да се направи нещо особено, за да бъде променен, със сигурност не и от мен“.

Една алтернативна концепция разглежда злото от инкрементална гледна точка, като нещо, на което всички сме способни в зависимост от обстоятелствата. Хората във всеки момент може да притежават определена характеристика (например интелигентност, гордост, честност или зло) в по-голяма или по-малка степен. Нашата природа може да се променя, независимо дали към добрата или към лошата страна. Инкременталисткото гледище означава придобиване на качества чрез опита или интензивната практика, или пък чрез външна намеса, например да ти предложат специална възможност. Накратко, можем да се научим да станем добри или зли независимо от генетичното ни наследство, личност или семейно наследство^[1].