Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (66) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Посрещнете с „Добре дошъл“ новия затворник

За да попълним намалелите ни редици от затворници, приемаме заместник — нов затворник номер 416. Този закъснял затворник скоро ще играе забележителна роля. Видяхме го първо във видеозаписа в ъгъла на Двора. Той беше дошъл в затвора с торбичка за пазаруване на главата си; внимателно е съблечен от надзирател Арнет. Истински слаб е, „само кожа и кости“, както майка ми имаше навик да казва: от 3 м човек можеше да преброи ребрата му. Твърде патетична гледка е и все още не е започнал да осъзнава какво го чака.

Арнет пръска бавно и систематично 416 по цялото тяло с предполагаема обезпаразитяваща пудра. През първия ден тази задача беше претупана, защото надзирателите трябваше да „обработят“ толкова много нови затворници. Сега обаче, с наличието на много време, Арнет го превръща в специален очистващ ритуал. Той навлича престилката на 416 над главата му, закача веригата за глезена му и нахлузва на главата му нов чорап. Voila! Новият затворник е готов за действие. За разлика от другите, които постепенно са се аклиматизирали към всекидневната ескалация на произволно и враждебно поведение на надзирателите, 416 е хвърлен в това изпитание на лудостта с главата напред без никакво време за приспособяване.

Бях изумен от процедурата по ареста. Като страничен наблюдател никога не съм бил регистриран от полицията, както това е било направено с другите. Призован от секретарка да занеса документите и доклада си във фоайето на катедрата по психология преди обяд, бях истински доволен да свърша работата, доволен, че имам възможността да го направя. [Спомнете си, че на тези доброволци се плащаше за две седмици участие в експеримента.] Докато чаках, излезе един надзирател и след като му казах името си, той незабавно ми щракна белезници, сложи ми хартиена торба на главата, свали ме по стълбите един етаж по-долу и трябваше да стоя за известно време с ръце на стената и с разкрачени крака. Нямах представа какво става. Мисля, че приех, че ще съм нещастен, но беше много по-зле, отколкото очаквах. Не очаквах да вляза и веднага да бъда съблечен, обезпаразитен и ударен по краката с палка. Реших, че ще остана колкото се може по-дистанциран умствено от надзирателите, докато наблюдавам другите затворници да играят тези социални игри. Казах си, че ще направя всичко възможно да стоя настрана от това, но в течение на времето забравих причината да съм тук. Бях дошъл заради определена причина — да изкарам малко пари. Внезапно 416 се беше трансформирал в затворник — при това някой, който е крайно зашеметен и разстроен^[1].