Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (57) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Посещения отблизо, но хладно

Родителите на затворник 819 са първите, които влизат в Двора, оглеждайки се любопитно, когато забелязват сина си седнал в края на дълга маса в средата на коридора. Бащата пита надзирателя:

— Може ли да се здрависам с него?

— Разбира се, защо не? — отговаря той, изненадан от въпроса. След това майката също се здрависва със сина си! Здрависване? Без автоматичните прегръдки между родителите и тяхното дете?

(Такъв тип неловка среща, включваща минимален телесен контакт, е това, което става, когато човек посещава истински затвор с максимална степен на сигурност, но ние никога не сме превръщали това в условие за посещаването на нашия затвор. Нашата манипулация преди посещението на очакванията на посетителите беше свършила работа, за да създаде объркване какви поведения са подходящи на това странно място. Когато се съмняваш, прави минималното.)

Бърдън стои над затворника и неговите родители. Хелман идва и си отива, когато пожелае, нарушавайки уединението на общуването на 819 с неговите родители. Той надвисва над 819, а това малко семейно трио се преструва, че го пренебрегва и продължава нормалния си разговор. Затворник 819 обаче знае, че няма шанс да каже нещо лошо за затвора — в противен случай ще страда по-късно. Родителите му съкращават посещението си само на пет минути, така че братът и сестрата на 819 също да могат да го видят за кратко. Отново се здрависват, докато се сбогуват.

— Да, нещата са доста добре тук — казва Стю-819 на брат си и сестра си.

Те и други приятели на затворниците се държат по много различен начин от по принцип по-напрегнатото поведение на като цяло по-емоционалните родители. Те са по-небрежни, по-силно се забавляват и не са толкова сплашени от ситуационните ограничения като родителите. Надзирателите обаче кръжат около всеки.

Затворник 819 продължава: „Водим някои интересни разговори с надзирателите“. Описва „Дупката за наказание“ и когато посочва към нея, Бърдън го прекъсва: „Никакво говорене повече за Дупката, 819“.

Сестрата пита за номера върху престилката му и иска да знае какво правят по цял ден. Затворник 819 отговаря на въпросите й и описва влиянието на полицейския арест. В момента, в който започва да говори за проблемите, които има с надзирателите от нощната смяна, Бърдън отново го спира.

Затворник 819: „Те ни събуждат рано сутрин… някои надзиратели са наистина добри, абсолютни професионалисти. Наистина няма никакво физическо малтретиране: те имат палки, но…“.

Брат му го пита какво би правил, ако може да излезе. Затворник 819 отговаря така, както би трябвало да го направи добрият затворник: „Не мога да съм навън, аз съм тук, в това чудесно място“.

Бърдън прекратява посещението точно след пет минути. Серос седи на масата през цялото време, а Варниш стои зад нея. Пазачите са повече от посетителите! Лицето на 819 посърва, докато гостите с усмивка махат за довиждане.

Влизат майката и бащата на затворник Рич-1037. Бърдън незабавно сяда на масата и ги гледа намръщено. (За пръв път забелязвам, че Бърдън изглежда като застрашителен Че Гевара.)

Затворник 1037: „Вчера беше малко странно. Днес измихме целите стени и почистихме килиите си тук… нямаме чувство за време. Не сме били навън, за да видим слънцето“.

Баща му пита дали ще останат вътре през целите две седмици. Синът не е сигурен, но си представя, че ще е така. Това посещение като че ли върви добре, разговорът е оживен, но майката показва, че е притеснена за външния вид на сина си. Джон Ландри бавно пристига, за да побъбри с Бърдън, докато и двамата стоят на разстояние, което им дава възможност да чуват разговора на посетителите. Затворник 1037 не споменава, че надзирателите са взели леглото му, така че той спи на пода.

— Благодаря, че дойдохте — казва 1037 с чувство.

— Радвам се, че дойдох… ще се видим скоро, другиден със сигурност. — Майката се връща, когато 1037 я моли да се обади на някого от негово име.

— Сега бъди добър и спазвай правилата — подтиква сина си тя. Таткото нежно я избутва през вратата, осъзнавайки, че може би са пресрочили времето на посещението си и пречат на другите да се възползват от своето право на посещение.

Надзирателите се ококорват, когато виждат привлекателната приятелка на Хъби-7258 да влиза в Двора. Носи кутия с кексчета, които мъдро споделя с тях. Надзирателите лакомо ги поглъщат, издавайки силни звуци в полза на пленниците си. На затворник 7258 е разрешено да изяде едно кексче, докато той и приятелката му водят оживен разговор. Те като че ли се опитват усилено да не забелязват надзирателите, които им дишат във врата; през цялото време Бърдън се навърта около тях, удряйки масата в стакато с палката си.

Фоновата музика по интеркома сега е хитът на „Ролинг Стоунс“ Time Is on My Side („Времето е на моя страна“). Иронията не се забелязва, тъй като посетителите идват и си отиват от своите твърде кратки срещи.