Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (44) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Нашият консултант по затвора се присмива на мнимия затворник

Онзи следобед бях уредил първото посещение в затвора на моя консултант Карло Прескот, който ми помогна да планирам много от характеристиките на експеримента, за да симулираме функционален еквивалент на лишаване от свобода в истински затвор. Карло наскоро беше пуснат условно от Щатския затвор „Сан Куентин“, след като беше излежал 17 години, както и беше изтърпявал присъди в затворите „Фолсън“ и „Вакавил“, предимно по присъди заради въоръжени грабежи. Бях го срещнал преди няколко месеца, по време на един от курсовите проекти, които моите студенти по социална психология организираха по темата за хората в институционална среда. Карло беше поканен от един от студентите да представи пред курса вътрешната гледна точка за реалностите на затворническия живот.

Карло едва от 4 месеца беше на свобода и беше изпълнен с гняв от несправедливостта на затворническата система. Той роптаеше срещу американския капитализъм, расизма, черните Чичо Томовци, които работят срещу Братята, войнолюбците и още много. Беше обаче забележително възприемчив и проникновен по отношение на социалните взаимодействия, както и изключително сладкодумен, с резониращ баритон и безпроблемна, безспирна реч. Бях заинтригуван от становищата на този човек, особено след като бяхме приблизително на една и съща възраст: аз на 38, а той на 40 години, и двамата бяхме израсли в гето на Източния или на Западния бряг. Докато аз учех в университет обаче, Карло излежавал присъда в затвора. Сприятелихме се. Аз станах негов довереник, търпелив слушател на неговите пространни монолози, психологически консултант и „агент“ за работа и лекции. Първата му работа беше да води заедно с мен нов курс към лятното училище в Станфордския университет върху психологията на лишаването от свобода. Карло не само разказа на студентите интимни детайли от личния си опит в затвора, но уреди и други бивши затворници (мъже и жени) да споделят своите преживявания. Добавихме надзиратели, адвокати и други, които познават американската система на затворите. Този опит и интензивното менторство от Карло помогнаха да пропием нашия малък експеримент с типа познаване на ситуацията, което никога преди това не е било наблюдавано в никое сравнимо изследване в социалните науки.

Вече е около 19 ч, когато Карло и аз наблюдаваме едно от преброяванията на телевизионния монитор като част от записите на специалните събития през деня. След това се оттегляме в моя офис на директор на затвора, за да обсъдим как вървят нещата и как трябва да се справя с утрешната Вечер за посещения. Внезапно главният надзирател Джафи влетява, за да доложи, че 8612 е наистина объркан, иска да напусне и настоява да ме види. Джафи не може да каже дали 8612 просто симулира, за да бъде освободен и след това да ни създаде някакви неприятности, или наистина се чувства зле. Той настоява, че това решение трябва да взема аз, а не той.

— Разбира се, доведи го, така че да мога да оценя проблема — отвръщам.

В офиса влиза сърдит, дързък, гневен и объркан млад мъж.

— Какъв е проблемът, млади момко?

— Не мога повече, надзирателите ме тормозят, те се заяждат с мен, пращат ме в Дупката през цялото време и…

— Е, от това, което съм видял, а аз съм видял всичко, ти сам си го причини; ти си най-бунтарският, неподчиняващ се затворник в целия затвор.

— Не ми пука, вие всички нарушихте договора. Аз не очаквах, че с мен ще се отнасят така, вие…^[1]

— Веднага млъкни, боклук! — Карло изригва срещу 8612 в пълния смисъл на думата. — Не можеш повече какво? Лицеви опори, подскоци, надзирателите да те обиждат и да ти крещят? Това ли имаш предвид под „тормоз“? Не ме прекъсвай. И ревеш, че те били сложили в оня килер за няколко часа? Нека те вкарам в правия път, бели момко. Ти няма да издържиш и един ден в „Сан Куентин“. Всички бихме подушили твоя страх и слабост. Надзирателите биха ти избили главата, а преди да те поставят в тяхната истинска бетонна тъмнична дупка, в която аз издържах по седмици наведнъж, биха те хвърлили на нас. Снъфи или някой друг кофти тартор на банда нямаше да те купи за две, а може би три кутии цигари, задникът ти би кървял яркочервено, бяло и синьо. И това би било само началото на превръщането ти в пъзльо.

Затворник 8612 е замръзнал от яростта на тирадата на Карло. Трябва да го спася, защото мога да почувствам, че Карло се кани да експлодира. Виждам, че нашата затворническа среда е събудила у него спомените за дългите години тормоз, от които го делят само няколко месеца.

— Карло, благодаря, че ни осигури тази връзка с реалността. Аз обаче трябва да знам някои неща от този затворник, преди да можем да продължим както трябва. 8612, разбираш, че аз имам властта да накарам надзирателите да не те тормозят, ако избереш да останеш и да сътрудничиш. Имаш ли нужда от парите — ще се простиш с остатъка от тях, ако напуснеш преждевременно?

— Да, естествено, но…

— Окей тогава, ето какво ти предлагам: надзирателите повече няма да те тормозят, ти оставаш и си получаваш парите, а в замяна всичко, което трябва да правиш, е от време на време да сътрудничиш, споделяйки информация с мен от време на време, която е възможно да е полезна за мен в управлението на този затвор.

— Не знам…

— Виж, помисли върху моето предложение и ако по-късно, след като добре си си хапнал на вечеря, продължаваш да искаш да си тръгнеш, окей, ще ти се плати за времето, в което беше тук. Ако обаче избереш да продължиш, да изкараш всичките пари, да не те тормозят и да сътрудничиш с мен, можем да оставим проблемите от първия ден зад гърба си и да започнем на чисто. Съгласен ли си?

— Може би, но…

— Няма нужда да решаваш едното или другото веднага, помисли върху предложението ми и ще решиш по-късно довечера, окей?

Докато затворник 8612 тихо промърморва: „Ами добре“, го ескортирам до съседния кабинет на главния надзирател, за да бъде върнат в Двора. Казвам на Джафи, че той все още обмисля дали да остане и ще вземе окончателно решение по-късно.

Бях измислил Фаустовската сделка на момента. Действах като зъл затворнически администратор, а не като добросърдечен университетски преподавател, за какъвто се смятам. Като директор на затвора, не искам затворник 8612 да си тръгне, защото това може да има отрицателно въздействие върху другите затворници и защото смятам, че може да успеем да го накараме да е малко по-сътрудничещ, ако кажем на надзирателите да прекратят тормоза си над него. Аз обаче бях поканил 8612 — лидера на бунтарите, да е „доносник“, информатор, да споделя информация с мен в замяна на специални привилегии. В Затворническия кодекс доносникът е най-нисшата форма живот и често се държи в единична килия от властите, защото ако неговата роля на информатор стане известна, ще бъде убит. По-късно двамата с Карло се оттегляме в ресторанта на Рики, където се опитвам да оставя този грозен образ зад гърба си за кратко, докато се наслаждавам на новите истории на Карло над чиния с лазаня.