Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (38) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Започва да къкри бунт

Няма съмнение, че затворниците се фрустрират от това, че трябва да се справят с действията на надзирателите спрямо тях. Нещо повече: те са гладни и уморени от липсата на здрав сън и почивка през нощта. Същевременно продължават да участват в шоуто и вършат доста добра работа с оправянето на леглата, но тя не е достатъчно добра за Ванди.

— И ти наричаш това спретнато, 8612? Това е каша, направи го отново както трябва. — Той вдига одеялото и чаршафите и ги хвърля на земята. 8612 рефлекторно се нахвърля върху него, крещейки: „Не може да правиш това, аз току-що го оправих!“.

Изненадан, Ванди отблъсква затворника и го удря в гърдите с юмрук, докато крещи за подкрепление: „Надзиратели, извънреден случай в Килия 2!“.

Всички надзиратели заобикалят 8612 и грубо го хвърлят в Дупката, където той се присъединява към 819, който тихо си седи там. Нашите бунтари започват да заговорничат за революция в тъмната, тясна стаичка. Те обаче пропускат възможността да отидат до тоалетната, когато другите са ескортирани до там по двойки. Скоро става болезнено да се възпира нуждата да се уринира, така че те решават засега да не създават проблеми, но скоро… Интересното е, че надзирател Серос по-късно ни казва, че е било трудно да поддържа персоната на надзирател, когато е бил сам със затворник, който отива до тоалетната, стои вътре и се връща от нея, защото ги няма външните физически декори на затвора, на които да разчита. Той и повечето други надзиратели съобщиха, че са се престрували на по-сурови и са били по-взискателни на тези пътешествия до тоалетната, за да противодействат на склонността си да омекват, когато са извън периметъра на затвора. Просто било по-трудно да поддържат ролята на непреклонни надзиратели, когато са сами със сам затворник. Освен това се срамували, че зрели хора като тях са сведени до тоалетен патрул^[1].

Бунтарското дуо, настанено в Дупката, пропуска и закуската, която се сервира точно в 8 ч на открито в Двора. Някои се хранят, седнали на пода, докато други стоят прави. Нарушават правилото „Никакво говорене“, като приказват и обсъждат гладна стачка, за да покажат затворническа солидарност. Освен това се съгласяват, че трябва да започнат да изискват много неща, за да подложат на проверка силата си, например да си получат очилата, лекарствата и книгите, и да не правят физически упражнения. Преди мълчаливите затворници, включително 3401, нашият участник от азиатски произход, сега са заредени с енергия в откритата си подкрепа.

След закуска 7258 и 5486 подлагат на проверка плана, като отказват да изпълнят заповедта да се върнат в килиите си. Това принуждава тримата надзиратели да ги избутат в съответните килии. В нормалния случай такова неподчинение би им спечелило време в Дупката, но тя вече е претъпкана: двама души е физическият й лимит. В нарастващата какофония съм изумен да чуя затворниците от Килия 3 да изразяват желание да измият чиниите. Този жест съответства на по принцип сътрудничещата нагласа на затворник Том-2093, но противоречи на характера на неговите „колеги“, които са в процес на планиране на бунт. Може би се надявам да охладят страстите, да намаляват нарастващото напрежение.

С любопитното изключение на тези в Килия 3 затворниците бързо излизат извън контрол. Тримата надзиратели от сутрешната смяна решават, че затворниците явно смятат надзирателите за твърде небрежни и това насърчава палавостта им. Те решават, че е време да втвърдят позицията си. Първо, те въвеждат сутрешен период на работа, което днес означава търкане на стените и подовете. След това, като първи удар на тяхното колективно креативно отмъщение, вземат одеялата от леглата на затворниците в Килии 1 и 2, изнасят ги извън сградата и ги влачат през храсталаците, докато се покрият с бодли и тръни. Освен ако затворниците нямат нищо против да бъдат драскани и бодени от тези остри тръни, трябва да прекарат един час или повече в изваждането им един по един, ако искат да използват одеялата си. Затворник 5704 издивява, крещейки срещу безсмислената глупост на тази задача. Точно това обаче е смисълът. Безсмислените, безмисловни, произволни задачи са необходимите компоненти на властта на надзирателите. Надзирателите искат да накажат бунтарите и освен това да въведат безусловен конформизъм. След като първоначално отказва, 5704 премисля, когато решава, че това ще го сдобри с надзирател Серос и ще му спечели цигара, така че започва да вади един по един стотиците тръни в одеялото си. Задачата има една-единствена цел: ред, контрол и власт — кой я има и кой я иска.

Надзирател Серос пита: „Само най-доброто в този затвор, нали всички сте съгласни“.

Затворниците издават най-различни звуци на одобрение.

— Наистина най-доброто, г-н надзирател — отговаря някой от Килия 3.

Въпреки това 8612, току-що освободен от Дупката и върнал се в Килия 2, има малко по-различен отговор:

— О, да го духаш, г-н надзирател. — На 8612 е наредено да си затвори мръсната уста.

Осъзнавам, че това е първото сквернословие, което е изречено в тази среда. Очаквах надзирателите много да псуват като част от установяването на ролята на мачовци, но те все още не са го направили. Същевременно Дъг-8612 не се колебае да ръси псувни под път и над път.

Надзирател Серос: „Беше странно да издавам заповеди. Идеше ми да крещя, че всички сме еднакви. Вместо това карах затворниците да си крещят един на друг: «Вие, момчета, сте куп задници!». Не вярвах, когато те рецитираха отново и отново по моя заповед.“^[2]

Ванди добави: „Оказа се, че влизам в ролята на надзирател. Не се извинявах за това; в действителност станах малко по-деспотичен. Затворниците започваха да се бунтуват и аз исках да ги накажа за това, че разрушават системата ни.“^[3]

Следващият признак на бунт идва от малка група затворници: Стю-819 и Пол-5704, и за пръв път 7258 — преди хрисимия Хъби. Скъсвайки идентификационните си номера от гърдите си, те протестират шумно срещу неприемливите условия на живот. Надзирателите незабавно отмъщават, като ги събличат чисто голи, докато номерата им се заменят. Надзирателите се оттеглят в техния офис с неловкото чувство на превъзходство, но в Двора се настанява зловещо мълчание, докато те очакват с нетърпение края на твърде дългата им първа смяна на работното им място.