Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (37) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Понеделник. Понеделник — тъжен и уморен за всички нас след твърде дългия пръв ден и привидно безкрайната нощ. Ето я обаче пронизителната свирка отново, събуждаща затворниците от сън точно в 6 ч. Те излизат от килиите си, влачейки се със замъглен поглед, и оправят чорапените си шапки и престилките, и разплитат оплелите се вериги на глезените им. Това е нацупена група. 5704 по-късно ни каза, че е било депресиращо да се изправи пред този нов ден, знаейки, че ще трябва да премине през „същите тези лайна, че може би и по-лоши“^[1].

Надзирател Серос повдига сведените глави — особено тази на 1057, който изглежда като сомнамбул. Избутва раменете им към по-изправена поза, докато физически оправя позите на прегърбените затворници. Той е като майка, която приготвя сънливите си деца за първия им ден в училище, само че малко по-грубо. Време е за още учене на правилата и сутрешни упражнения, преди да може да се сервира закуската. Банди поема командването: „Окей, сега ще ви научим на тези правила, докато ги запаметите всичките“^[2]. Енергията му е заразителна и стимулира Серос да обикаля напред-назад пред редицата на затворниците, размахвайки палката си. Бързо губейки търпение, Серос крещи: „Хайде, хайде!“, когато затворниците не повтарят правилата достатъчно бързо. Серос пляска с палката върху отворената си длан, издавайки звука на ограничената агресия — шляп, шляп.

Ванди няколко минути обяснява инструкциите за тоалетната и го повтаря многократно, докато затворниците отговарят на критерия му, повтаряйки това, което им е казал за начина на използване на тоалетната, колко дълго и в мълчание. „819 мисли, че е смешно. Може би имаме нещо специално за 819.“ Надзирател Варниш стои от едната страна и не прави почти нищо. Серос и Ванди си сменят ролите. Затворник 819 продължава да се усмихва и дори да се смее на абсурдността на всичко това. „Не е смешно, 819.“

През цялото време надзирател Маркъс се сменя със Серос в четенето на правилата. Серос: „По-високо това правило! Затворниците трябва да докладват всички нарушения на правилата на надзирателите.“ Затворниците са накарани да пеят правилата и след толкова много повторения те очевидно са ги научили. След това идват инструкциите за правилния военен стил на поддържане на леглата. „Отсега нататък вашите кърпи ще са навити на руло и ще са поставени прилежно на мястото на краката в леглото. Прилежно, а не хвърлени, разбрахте ли?“ — пита Ванди.

Затворник 819 започва да се държи зле. Изоставя упражненията и отказва да продължи. Другите също спират, докато „колегата“ им не се присъедини към тях. Надзирателят иска от него да продължи, което той прави — в името на другарите си.

„Добра работа, 819, сега влизай в Дупката“ — нарежда Ванди. Затворник 819 влиза в тъмницата, но с предизвикателно перчене.

Докато методично крачи нагоре-надолу по коридора пред затворниците, високият надзирател Карл Ванди започва да харесва чувството на доминация.

— Окей, какъв ден е този? — измърморени отговори.

— По-високо. Доволни ли сте?

— Да, г-н надзирател.

Варниш, опитвайки се да се намеси и да е готин, пита:

— Всички ли сме доволни? Вас двамата не ви чух.

— Да, г-н надзирател.

— 4325, какъв ден е този?

— Добър ден, г-н надзира…

— Не. Това е чудесен ден!

— Да, г-н надзирател.

Те започват да пеят: „Това е чудесен ден, г-н надзирател“.

— 4325, какъв ден е този?

— Добър ден е.

Ванди: „Грешка. Това е чудесен ден!“

— Да, сър. Това е чудесен ден.

— А ти, 1037?

Затворник 1037 отговаря с весела, саркастична интонация: „Това е чудесен ден“. Ванди: „Мисля, че става. Окей, връщайте се в килиите си и ги подредете за три минути. След това застанете до краката на леглото си“. Той дава инструкции на Варниш как да инспектира килиите. Три минути по-късно надзирателите влизат в килиите, докато затворниците стоят прави до леглата си в стил на армейска инспекция.