Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (303) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Героизмът валидира човешката връзка

По причини, които все още не разбираме напълно, когато са поставени в специални обстоятелства, хиляди обикновени хора във всяка страна по света вземат решението да действат героично. На повърхността перспективата, която приемаме тук, като че опровергава мита за героя и превръща нещо специално в банално. Това не е така обаче, защото позицията ни продължава да признава, че героичният акт наистина е специален и рядък. Героизмът подкрепя идеалите за общност и служи като необикновен водач, тъй като осигурява образцов ролеви модел на просоциално поведение. Баналността на героизма означава, че всички сме герои в очакване. Това е избор, който може да се изисква от всички нас в някакъв момент във времето. Вярвам, че като превръщаме героизма в егалитарна характеристика на човешката природа, а не в рязка характеристика на избрано малцинство, можем по-добре да насърчаваме героичните действия във всяка общност. Според журналистката Каръл Депино: „Всеки е способен да стане герой в една или друга степен. Понякога може да не го осъзнавате. За някого това може да е нещо толкова дребно като държането на вратата и поздравяването. Всички ние сме герои за някого“.^[1]

Тази нова тема в университета на обикновените герои ни насърчава да преосмислим обикновените герои между нас — тези, чиито всекидневни саможертви обогатяват живота ни.

И така, посланието за сбогуване, което можем да извлечем от дългото ни пътуване в сърцето на мрака и обратно, е, че героичните действия и хората, които се ангажират в тях, трябва да бъдат прославяни. Те формират същностните връзки между нас; те изковават нашата Човешка връзка. Злото, което упорства между нас, трябва да бъде контрирано и в крайна сметка преодоляно от по-голямото добро в колективните сърца и личната героична твърдост на всеки човек. Това не е абстрактно понятие, а — както ни напомня руският поет и бивш затворник в Сталиновия Гулаг Александър Солженицин: „Линията, разделяща доброто от злото, пресича сърцето на всеки човек. Кой би унищожил макар и частица от собственото си сърце?“^[2]

Благодаря, че споделихте това пътуване с мен.

Чао,