Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (300) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Героични контрасти: необикновеното срещу баналното

Славата не е растение, което расте на нездрава почва.

Джон Милтън

Към традиционно приеманата идея, че героите са изключителни хора сега можем да добавим противоположната перспектива — че някои герои са обикновени хора, които са направили нещо необикновено. Първият образ е по-романтичният и се фаворизира от древната митология и от съвременните медии. Той подсказва, че героят е направил нещо, което обикновените хора в същата позиция не биха направили или не биха могли да направят. Тези суперзвезди трябва да са се родили с ген на героизма. Те са изключение от правилото.

Втора гледна точка, която може да наречем „правилото е изключението“ ни насочва да изследваме взаимодействието между ситуацията и човека, динамиката, която подтиква човека да действа героично в определено време и място. Ситуацията може да действа или като катализатор, насърчаващ действието, или да намалява бариерите пред действието, например формирането на социална мрежа за колективна подкрепа. Забележително е, че в повечето примери хората, които са се ангажирали в героично действие, многократно отхвърлят името „герой“ както видяхме в случая с Кристина Мазлак.

Такива извършители на героични дела обикновено настояват, че просто са предприели действие, което им се е струвало необходимо в онзи момент. Те са убедени, че всеки би действал по сходен начин или им е трудно да разберат защо другите не са реагирали. Нелсън Мандела казва: „Не бях месия, а обикновен човек, който е станал водач заради необикновени обстоятелства“.^[1] Подобни фрази се използват от хората, които са действали героично, на всички нива на обществото: „Не беше нищо особено“, „Направих това, което трябваше да се направи“. Това са рефрени на „обикновения“ или всекидневния воин, нашия „банален герой“. Нека съпоставим такава положителна баналност с това, което Хана Арент ни е научила да наричаме „баналност на злото“.