Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (3) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Емпирични изследвания

Всичко започна с планирането, реализирането и анализа на експеримента, който направихме в Станфордския университет през август 1971 г. Непосредственият стимул за това изследване дойде от един бакалавърски проект върху психологията на лишаването от свобода, оглавяван от Дейвид Джафи, който по-късно стана управител в нашия Станфордски затворнически експеримент. В подготовката за провеждането на експеримента и за да разберем по-добре психиката на затворниците и на надзирателите, както и да изследваме кои са критично важните характеристики в психологическата природа на всяко затворническо преживяване, преподавах курс в лятното училище в Станфордския университет върху тези теми. Вторият преподавател беше Андрю Карло Прескот, който наскоро беше освободен условно от поредица от дълги присъди лишаване от свобода в калифорнийски затвори. Карло дойде, за да изпълнява ролята на безценен консултант и динамичен шеф на нашия „Борд по условното освобождаване“. Двама докторанти — Уилям Къртис Банкс и Крейг Хани — се ангажираха изцяло на всеки етап от провеждането на този необичаен изследователски проект. Крейг използва този опит като трамплин за изключително успешна кариера в областта на психологията и правото, ставайки водещ защитник на правата на затворниците и автор на многобройни статии и глави заедно с мен на различни теми, свързани с институцията затвор. Благодаря на всички им за техните приноси към това изследване и неговите интелектуални и практически последици. Освен това благодарност дължа на всеки от онези студенти, които доброволно участваха в експеримент, който десетилетия по-късно някои от тях не могат да забравят. Както казвам и в текста, отново им поднасям извинение за цялото страдание, което изтърпяха по време на и след това изследване.