Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (299) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Четириизмерен модел на героизма

Въз основа на концепцията за смелостта и примерите на героично поведение, представени тук, може да се генерира елементарен модел на героизма. В цялостната мотивационна рамка на конкретния човек героизмът може да се опише по три континуума: Тип риск/ Саможертва; Стил на ангажиране или Подход и Стремеж. Оста на Типа риск/ Саможертва е базирана в единия край на физическия риск, а в другия край — социалния риск. По същия начин Стилът на ангажиране или Подхода е закотвен в единия край в активен (храбър), а в другия край — в пасивен (с твърдост) подход. По третото измерение Стремежът се описва като служене на запазването на живота или на някакъв идеал. Макар че са синоними по някакъв начин — запазването на живота също е благородна идея, — в този контекст разграничението е важно. Първите три измерения на този модел са изобразени на илюстрацията.

Четвъртото измерение, което трябва да се добави към този модел, е това на Хроничността. Героите могат да се създават в мигновени действия или техният героизъм да се трупа в течение на времето. Акутният героизъм — героизмът, който се демонстрира в един-единствен акт — се описва във военния контекст като смелост — акт на кураж в една-единствена битка. Обратното, хроничният военен героизъм — кураж, който се демонстрира отново и отново в битките — се нарича доблест. Все още няма сравними термини за обозначаване на продължителността на цивилния героизъм, може би защото драматичното качество на героизма, който се демонстрира в опасни ситуации, не е толкова лесно видимо в цивилната сфера.