Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (296) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Герои, поемащи физически или социални рискове

Една дефиниция, предлагана често от психолозите, цитира физическия риск като дефинираща характеристика на героите. За Бекър и Ийгли героите са „хора, които избират да поемат рискове от името на един или повече други хора независимо от възможността да умрат или да претърпят сериозни физически последствия от тези действия“.^[1] Други мотиви за героизма, например ръководен от принципи героизъм, са признати, но не са разработвани. Изглежда любопитно, че психолози биха поощрявали толкова тесен прототип на героизма и биха изключили други форми на личен риск, които могат да се квалифицират като героични действия, например рискове за собствената кариера, възможност от лишаване от свобода или загуба на статус.

Различните концепции за героизма освен това грубо се наслагват върху идеите за куража, справедливостта и трансцендентността, които Селигман и неговите колеги разработват като част от своята система за класификация на добродетелите и силните страни. Например добродетелта смелост се издига над четири силни страни на характера, които включват автентичност, дързост (приблизително сходна на неустрашимост), постоянство (сходно на твърдост) и жар. Справедливостта е отбелязана като друга добродетел. Честността, лидерството и екипната работа са обединени в тази добродетел. На практика концепцията за служба на благородна кауза или идеал често в крайна сметка е въпрос на справедливост, например забраната на робството. И накрая, трансцендентността е друга от добродетелите, която се докосва до героизма, доколкото тя е силата, която налага връзка с по-голямата Вселена и придава смисъл на нашите действия и съществуване. Макар че не е артикулирана в литературата върху героизма, трансцендентността може да се свърже с концепцията на речника „Уибстър“ от 1913 г. за силата на духа в героичното поведение. Трансцендентността може да позволява на човека, участващ в героичен акт, да се абстрахира от очакваните или разкрилите се отрицателни последици, които са свързани с неговото поведение. За да бъде героичен, човек трябва да се издигне над непосредствените рискове и опасности, които героизмът задължително включва, или чрез преформулиране на природата на рисковете, или чрез промяна на тяхното значение, релевантно на „висшите“ ценности.