Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (294) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Военни герои

Исторически повечето примери на героизъм са подчертавали актовете на смелост, които включват дързост, храброст и риск от сериозно физическо увреждане или смърт. Според психолозите Алис Ийгли и Селуин Бекър комбинацията на смелост и благородство на целта е по-вероятно да доведе до това някой да бъде смятан за герой, отколкото само куража^[1]. Идеята за благородството в героизма често е безмълвна и неуловима. По принцип рискът за живота и от наранявания или личната саможертва е много по-видим. Героичният идеал на военния герой е служил като тема от древния епос до съвременната журналистика.

Ахил, водач на древните гърци в Троянската война, често се издига като архетипен военен герой^[2]. Ангажирането на Ахил в битката е базирано на неговата отдаденост на военен устав, който дефинира действията му като храбри. Въпреки това, макар че действията му са били героични, най-важната му мотивация е била преследването на славата и известността, които биха го направили безсмъртен в съзнанието на хората след смъртта му.

Историчката Луси Хюз-Халет твърди: „Героят може да жертва себе си, така че другите да могат да живеят или самият той да може да живее завинаги в спомените на другия. […] Ахил ще даде всичко, включително самия живот, за да наложи собствената си уникалност, да надари живота си със значимост и да избяга от забвението“.^[3] Желанието да се рискува физическото съществуване в замяна на трайно признание сред поколенията може да изглежда реликва от друга ера, но пак заслужава сериозно обмисляне в оценката на съвременното героично поведение.

Това историческо становище за героя подсказва и че има нещо вродено специално по отношение на героите. Хюз-Халет пише: „Има мъже — казва Аристотел, — които са толкова богоподобни, толкова изключителни, че естествено, по силата на техните необикновени дарби, надскачат всяка нравствена преценка или конституционен контрол: Няма закон, който да обхваща мъжете от този калибър: те самите са закон“. Една дефиниция на героизма възниква от тази концепция на Аристотел: Това е изразът на превъзходен дух. Той е свързан с куража и почтеността и презрението към спъващите компромиси, чрез които негероичното мнозинство управлява живота си — характеристики, които широко се смятат за благородни… [Героите са] способни на нещо много важно — разгромяването на врага, спасяването на расата, запазването на политическата система, завършването на пътуването, което никой друг [курсивът е мой] не би могъл да постигне.^[4]