Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (293) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Дефиниране на героите и героизма

Героизмът никога не е бил системно изследван в поведенческите науки^[1]. Героите и героизмът като че ли най-добре са изследвани от литературата, изкуството, митологията и киното. Множество източници на данни документират нещастията на човешкото съществуване: убийства и самоубийства, престъпност, популацията в затворите, нивата на бедността и процента болни от шизофрения в дадена популация. Сходни количествени данни за положителните човешки дейности не се откриват лесно. Ние не пазим архив колко акта на благотворителност, любезност и състрадание се появяват в общността в хода на годината. Само от време на време научаваме за някое героично действие. Такава привидно ниска база ни кара да вярваме, че героизмът е рядък и че героите са наистина изключителни. Въпреки това подновеният интерес към значението на разглеждането на доброто в човешката природа е възникнал от новите изследвания и емпиричната взискателност на движението на позитивната психология. Оглавено от психолога Мартин Селигман и неговите колеги, това движение е създало парадигмална промяна към акцентиране на положителното в човешката природа и минимизиране на отдавнашния фокус върху негативното^[2].

Днес приетите концепции за героизма подчертават предимно неговия физически риск, без адекватно да разглеждат другите компоненти на героичните актове, например благородство на целта и ненасилнически актове налична саможертва. От анализите на човешките добродетели на позитивните психолози произтича набор от шест основни категории добродетелно поведение, които се радват на почти универсално признание в отделните култури. Класификацията включва: мъдрост и знание, смелост, човечност, справедливост, трезвеност и трансцендентност. От тях смелостта, справедливостта и трансцендентността са централни характеристики на героизма. Трансцендентността включва убеждения и действия, които надскачат границите на собствения Аз.

Героизмът ни фокусира върху това, което е както трябва в човешката природа. Интересуваме се от героичните истории, защото те служат като силно напомняне, че хората са способни да се съпротивляват срещу злото, да не се поддават на изкушенията, да се издигат над посредствеността, да се вслушват в призивите за действие и да служат, когато другите не успяват да действат.

Много съвременни речници описват героизма като „храброст“ или „смелост“, а те на свой ред са описвани като кураж; куражът пък на свой ред ни връща към героиката. По-старите речници обаче имат трудности да разложат понятието, предлагайки фини разграничения между думите, използвани за описване на героичните действия. Например през 1913 г. Webster’s Revised Unabridged Dictionary (Ревизиран пълен речник „Уебстър“) свързва героизма с куража, смелостта, твърдостта, дързостта, храбростта и доблестта^[3].