Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (273) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Елитните войници го правят: 82-ра въздушнодесантна дивизия чупи кости, гори снимки

Може би най-впечатляващият свидетел за моята аргументация срещу цялата командна структура е капитан Йън Фишбек — награждаван с отличия випускник на Уест Пойнт и капитан на елитна въздушнодесантна единица, служеща в Ирак. Неотдавнашното му писмо до сенатор Джон Маккейн с оплакване от необуздани злоупотреби, извършвани срещу затворниците, започва:

Аз съм завършил Уест Пойнт и в момента служа като капитан в пехотата. Имам две бойни мисии с 82-ра въздушнодесантна дивизия: една в Афганистан и една в Ирак. Докато служех в Глобалната война срещу тероризма, действията и изявленията на моето ръководство ме накараха да вярвам, че политиката на САЩ не изисква приложение на Женевските конвенции в Афганистан или Ирак.

В няколко интервюта с Хюман Райтс Уоч капитан Фишбек разкрива в специални детайли разстройващите последици от това объркване по отношение на правните граници, наложени върху разпитващите. Неговият разказ е допълнен от двама сержанти в неговата бойна единица в Предна оперативна база (FOB) на Кемп Мъркюри близо до Фалуджа^[1]. (Макар че беше споменато в предишната глава, тук ще осигуря по-пълен вариант на и контекст за разкритията на капитан Фишбек.)

В писмото си до сенатор Маккейн Фишбек свидетелства за обичайните удари по лицето и тялото на затворниците преди разпитите, изливането на изгарящи химикали върху лицата им, редовното оковаване в пози, които водят до физически срив, и принудителните упражнения, които ги карат да губят съзнание. Те дори трупат затворниците в пирамиди в стила на Абу Граиб. Такова малтретиране се появява преди, по време на и след скандала, избухнал във връзка със злоупотребите в Абу Граиб.

Когато бяхме в Предна оперативна база „Мъркюри“ имахме затворници, които бяха натрупани на пирамиди — не голи, но бяха на пирамида. Имахме затворници, които бяха принудени да правят изключително стресиращи упражнения в продължение на поне два последователни часа… Имаше един случай, когато върху затворник се изля студена вода и след това той беше оставен навън за през нощта. [Отново, както съобщава Лагуранис, това е тактиката на излагане на крайни климатични условия.] Имаше случай, в който войник взе бейзболна бухалка и силно удари задържан по крака. Всичко това са неща, които научавам от моите NCO [подофицери].

Фишбек свидетелства, че командирите са управлявали и са опрощавали злоупотребите: „Казваха ми: «Тези хора бяха спусъци на IED [импровизирано експлозивно устройство] миналата седмица». Затова ще ги шибаме. Шибайте ги силно… Трябва обаче да разберете: това беше нормата“. (Спомнете си по-ранното обсъждане на оформящите се норми в определени ситуации, в които някои нови практики бързо стават стандартът, на който хората трябва да се подчиняват и да се съобразяват.)

Изумително: Фишбек съобщава, че неговите войници също дигитално документират своите злоупотреби със затворниците.

[Във FOB „Мъркюри“] казаха, че имали снимки, които са сходни на станалото в Абу Граиб, и защото са толкова сходни на станалото в Абу Граиб, войниците са ги унищожили. Изгорили ги. Те [войниците в Абу Граиб] си навличали неприятности за същите неща, които ни бяха казали да правим, така че унищожихме снимките.

И накрая: капитан Фишбек започнал 17-месечна кампания на оповестяване на притесненията и оплакванията си на висшестоящите — със същото отсъствие на реакция, което разпитващият Антъни Лагуранис и сержант Айвън Фредерик получават. Излиза публично с писмото си до сенатор Маккейн, което способства за укрепването на противопоставянето на Маккейн срещу отмяната на Женевските конвенции от администрацията на Буш.