Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (270) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Разкрития за широкоразпространени злоупотреби със затворници преди Абу Граиб

Макар че както военното, така и цивилното административно командване искат да изолират злоупотребите и изтезанията в Ирак като отклонение на няколко лоши войника, работещи в нощната смяна в сектор 1А през есента на 2003 г., нови военни документи опровергават такива твърдения. На 2 май 2006 г. Американският съюз за граждански свободи (ACLU) публикува документи на армията, разкриващи, че висши държавни служители са знаели за екстремалните случаи на малтретиране на задържаните в Ирак и Афганистан две седмици преди да избухне скандалът Абу Граиб. Информационна статия, озаглавена „Твърдения за малтретиране на задържани в Ирак и Афганистан“ с дата 2 април 2004 г. подробно описва 62 течащи разследвания на малтретиране и убийства на задържани от американските въоръжени сили.

Случаите включват нападения, удари, ритане и бой, мними екзекуции, сексуално нападение на задържана, заплашване да се убие иракско дете, за да се „изпрати послание на другите иракчани“, разголване на задържани, бой и взривяване с взривно устройство, хвърляне на камъни по вързани с белезници иракски деца, душене на задържани с техните шалове и разпити под дулото на оръжие. Поне 26 случая включват смъртта на задържани. Някои от тези случаи вече бяха минали през производство във военен съд. Злоупотребите далеч надскачаха Абу Граиб и стигаха до Кемп Копър, Кемп Бука и други центрове за задържане в Мосул, Самара, Багдад и Тикрит в Ирак, както и Оргун-Е в Афганистан (вж. Бележките за пълния доклад на ACLU)^[1].

Доклад на Пентагона за дванадесетото разследване на военните злоупотреби, водено от армейски бригаден генерал Ричард Формика, отбелязва, че американските войници от Специални операции продължават да използват набор от сурови, неоторизирани тактики за разпит срещу задържаните през 4-месечен период в началото на 2004 г. Това е много след злоупотребите през 2003 г. в Абу Граиб и след като одобрението на тяхната употреба беше анулирано. На някои са давани само бисквити и вода в продължение на 17 дни, държани са голи, заключени в толкова малки килии, че не са можели нито да стоят прави, нито да легнат в продължение на седмица, замръзнали, лишени от сън и подложени на сензорно претоварване. Независимо от тези открития, никой от войниците не е получил дори и мъмрене. Формика вярва, че малтретирането не е било „преднамерено“ или дължащо се на „лична несъстоятелност“, а на „провал на неадекватна политика“. Освен това добавя към това замазване, че въз основа на наблюденията му „никой от задържаните като че ли не е по-зле в резултат от третирането“^[2]. Изумително!