Изтезания, изтезания навсякъде плюс осакатяване
Както прави в деня, след като снимките на малтретирането за пръв път са публикувани, генерал Ричард Майърс — председателят на Обединеното командване, продължава да отрича всякакво обшщосистемно участие в злоупотребите и вместо това продължава да хвърля цялата вина върху „седемте военни полицаи от Абу Граиб“. Той казва публично (на 25 август 2005 г.): „Мисля, че имахме поне 15 разследвания на Абу Граиб и сме се справили с това. Имам предвид, само малка моментна снимка — ако е било само нощната смяна в Абу Граиб, а то е било точно така, е било само малка част от надзирателите, които са участвали в това, това е доста добра насока, че не е било по-широко разпространен проблем“.[1]
Чел ли е някога някой от тези доклади? Само от частите от независимите разследващи доклади, които обобщих тук, не би могло да е по-ясно, че малтретиращите далеч надскачат тези неколцина военни полицаи, появяващи се в снимките от Сектор 1А. Тези разследвания въвличат военното командване, цивилните разпитващи, военното разузнаване и ЦРУ в създаването на условията, които пораждат злоупотребите. Нещо още по-лошо: те участват в други, още по-смъртоносни злоупотреби.
Ще си спомните, че групата Шлезинджър представя подробно 55 случая на малтретиране на задържани в цял Ирак, както и 20 смъртни случая на задържани, които продължават да са обект на бавно разследване. Докладът Тагуба открива множество примери на безсрамни престъпни злоупотреби, представляващи „системно и незаконно малтретиране на задържаните“ в Абу Граиб (курсивът е мой). Друг доклад на Пентагона документира 44 твърдения за такива военни престъпления в Абу Граиб. Международният комитет на Червения кръст казва на правителството, че неговото отношение към задържаните в много от военните затвори е включвало психологическа и физическа принуда, която е „равнозначна на изтезания“.
Освен това се съобщава, че такива методи, които се използват от разпитващите в Абу Граиб, „изглеждат част от стандартни оперативни процедури на персонала на военното разузнаване за получаване на признания и извличане на информация“ Току-що направихме преглед на по-новите статистики за повече от 600 случая на малтретиране, съобщени от всички американски военни затвори в Ирак, Афганистан и Куба. Това звучи ли ви като само „няколко гнили ябълки“ в един лош сектор, в един лош затвор?
