Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (266) (Разбиране как добрите хора стават зли)

„Леденият човек“: убит и захвърлен

В Доклада Фей/ Джоунс се споменава един от тези „призрачни“ случаи: през ноември 2003 г. иракски задържан на име Мандел ал-Джамади, доведен в затвора от тюлените и разпитван от агент на ЦРУ никога не е регистриран официално. Джамади е „измъчван до смърт“ но причината за смъртта му е прикрита по най-необикновен начин.

Разследващият репортер Джейн Майър хвърля светлина върху зловещата роля, която ЦРУ изиграва в това убийство и неговото мрачно прикриване. Интересният й разказ A Deadly Interrogation („Смъртоносен разпит“) в списание „Ню Йоркър“ (14 ноември 2005 г.) повдига въпроса: „Може ли ЦРУ законно да убие затворник?“.

Случаят на Ал-Джамали е особено важен за нас в усилието ни да разберем поведенческия контекст в Абу Граиб, в който работят Фредерик-Чип и другите „гнили ябълки“. Те са потопени в среда, в която редовно са наблюдавали как призрачни задържани са малтретирани, измъчвани, а някои дори убивани. Свидетели са как на извършителите не се държи сметка за убийството.

В сравнение със станалото с призрачния задържан Манадел ал-Джамади, или т.нар. Леден човек, това, което са направили с обикновените задържани трябва да е изглеждало много повече просто като „забава и игри“. Те знаят, че той е бил пребиван, задушаван до смърт и след това замразен.

Ал-Джамади е т.нар. цел с висока стойност за разпит, защото предполагаемо е доставял експлозиви на бунтовниците. Екип от морски тюлени го залавя в дома му извън Багдад на 4 ноември 2003 г. в 2 ч сутринта. Накрая е с насинено око, порязано лице и може би половин дузина счупени ребра след яростна борба. Тюлените предават Ал-Джамади на ЦРУ в Абу Граиб за разпит, воден от Марк Суонър. Този агент на ЦРУ, придружен от преводач, води Ал-Джамади в килията, съблича го гол и започва да му крещи да разкрие къде са оръжията.

Според статията на Мейър в „Ню Йоркър“ Суонър казва на военните полицаи да заведат затворника в Сектор 1 Алфа в стаята с душовете за разпит. Двама от военните полицаи получават заповед (от този анонимен цивилен) да оковат затворника за стената, макар че той до този момент е бил напълно пасивен. Казано им е да го закачат за ръцете в поза за изтезания, известна като „палестинско обесване“. (Практикувано е за пръв път по време на испанската Инквизиция, когато е известно като strappado.) След като напускат стаята, един военен полицай си спомня: „Чухме много викове“. По-малко от час по-късно Манадел ал-Джамади е мъртъв.

Военен полицай в Абу Граиб, позиращ с убит „призрачен задържан“ на Сектор 1А

Уолтър Диаз — военният полицай на смяна — казва, че не е имало нужда да бъде бесен така, имайки предвид, че е бил с белезници и не се е съпротивлявал. Когато Суонър казва на военните полицаи да свалят мъртвеца от стената, „от носа и устата му изригна кръв, сякаш беше завъртян кранът на чешма“ — съобщава Диаз.

Сега проблемът за ЦРУ е какво да прави с тялото на жертвата. Капитан Доналд Рийз — командирът на военните полицаи — и полковник Томас Папас, командирът на военните разузнавачи, са информирани за този „злощастен инцидент“ по време на тяхната смяна. Не било необходимо да се притесняват, защото ЦРУ е взело въпроса в потайните си ръце. Ал-Джамади е държан в стаята с душовете до следващата сутрин, поставен в лед и завързан с тиксо, за да се забави разлагането на трупа. На следващия ден медик нарежда „Ледения човек“ да бъде изнесен от затвора на носилка, сякаш е жив, просто болен, така че да не се разстройват другите задържани, на които е казано, че е получил инфаркт. Местен шофьор на такси откарва трупа в неизвестна посока. Всички доказателства са унищожени и няма никаква документация, защото Ал-Джамади никога не е бил официално регистриран. Морските тюлени са оневинени за участието си в малтретирането на Ал-Джамади, медикът не е идентифициран, а няколко години по-късно Марк Суонър продължава да работи за ЦРУ без никакво наказателно обвинение срещу него! Случаят е почти приключил.

Сред всички други образи на ужаса в дигиталния фотоапарат на ефрейтор Гранър са няколко снимки на същия този „Леден човек“, които са запечатани за поколенията. Първо, има снимка на привлекателната, усмихната ефрейтор Сабрина Харман, навела се над пребитото тяло на Ал-Джамади, с вдигнат палец. След това Гранър влиза в потпурите, за да добави одобряващата си усмивка към нея, преди „Леденият човек“ да се стопи. Естествено, Чип и другите военни полицаи от нощната смяна знаели точно какво е станало. Ако такива неща е можело да се случват и да бъдат толкова сръчно замитано, тогава тъмницата в Сектор 1 Алфа е била Romper Room^[1] [„Стаята на гащеризоните“], в която всичко минава. Ако не бяха направили тези снимки и ако Дарби не беше сигнализирал, светът може би никога нямаше да научи какво се е случило в това някога тайно място.

Въпреки това ЦРУ продължава необезпокоявано от законите, които би трябвало да не позволяват на неговите агенти да изтезават и да убиват хора, дори и в неговата глобална война срещу тероризма. Иронията е, че Суонър признава, че не е получил никаква полезна информация от този убит призрачен задържан.