Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (264) (Разбиране как добрите хора стават зли)

На съд: секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд

Ръмсфелд казва на Сенатската комисия по въоръжените сили: „Тези събития се случиха по време на моя мандат. Като държавен секретар по отбраната аз съм отговорен за тях. Поемам пълната отговорност“.^[1]

HRW настоява: „Държавният секретар Ръмсфелд трябва да бъде разследван за военни престъпления и изтезания от страна на американските войници в Афганистан, Ирак и Гуантанамо по силата на доктрината за «командната отговорност». Държавният секретар Ръмсфелд е създал условията за извършване на военните престъпления и изтезанията, като е извадил от употреба и е пренебрегнал Женевските конвенции^[2]. Освен това го е направил, като е одобрил техники за разпит, които нарушават Женевските конвенции, както и Конвенцията срещу изтезанията, и като е одобрил скриването на задържаните от Международния комитет на Червения кръст“. HRW продължава:

От най-ранните дни на войната в Афганистан държавният секретар Ръмсфелд е бил в течение чрез брифинги, доклади на Международния комитет на Червения кръст (ICRC), доклади за човешките права и репортажи в пресата, че войските извършват военни престъпления, включително актове на изтезания. Няма обаче доказателства той някога да е упражнил властта си и да е предупредил, че малтретирането на затворници трябва да спре. Ако беше го направил, много от престъпленията, извършени от въоръжените сили, можеха да се избегнат.

Едно разследване би определило дали незаконните техники за разпит, които държавният секретар Ръмсфелд е одобрил за Гуантанамо, действително са били използвани за проявяване на нехуманно отношение към задържаните там, преди той да отмени одобрението си за използването им без да се иска неговото разрешение. То би изследвало и дали държавният секретар Ръмсфелд е одобрил тайна програма, която насърчава физическата принуда и сексуалното унижение на иракски затворници, както твърди журналистът Сиймор Хърш. Ако някое от тези неща е вярно, освен командната отговорност, държавният секретар Ръмсфелд може да носи отговорност и като подстрекателя на престъпления срещу задържаните.

Ръмсфелд оторизира списък от методи за разпити, нарушаващ Женевската конвенция срещу изтезанията, използвани със задържаните в Гуантанамо, които след това мигрират към други военни затвори в Афганистан и Ирак. Сред неговите директиви за подготовка на задържаните за разпит са:

● използване на неудобни позиции (например стоене прав) в продължение на максимум 4 часа в изолация до 30 дни;

● задържаният може да има и качулка на главата по време на транспортирането и разпита;

● лишаване от светлина и слухови стимули;

● отстраняване на всички носещи комфорт вещи (включително религиозни вещи);

● принудително подстригване (бръснене и т.н.);

● отстраняване на дрехите;

● използване на индивидуалните фобии на задържаните (например страх от кучета) за създаване на стрес.

Освен това стандартните оперативни процедури защитават излагането на задържаните на прекомерно високи или ниски температури, светлина и шум.

Министерство на отбраната многократно е предупреждавано за изтезанията и малтретирането на задържаните от Международния комитет на Червения кръст (ICRC) през май и юли 2003 г. (преди публичното изобличаване на Абу Граиб) и отново през февруари 2004 г.^[3]

ICRC съобщава за стотици обвинения в малтретиране на затворниците в няколко военни затвора, отправяйки многократни искания за предприемане на незабавни стъпки за коригиране на тези злоупотреби. Тези притеснения са пренебрегнати, злоупотребите се засилват, а инспекциите от ICRC са съкратени. В доклад от февруари 2004 г., представен конфиденциално на ръководителите на Коалиционните сили следните нарушения срещу „защитени лица, лишени от свободата си“ по време на тяхното задържане от Коалиционните сили, ICRC подчертава следното:

● Бруталност при залавяне и първоначално задържане, понякога причиняване на смърт или тежко нараняване.

● Физическа или психологическа принуда по време на разпити за осигуряване на информация.

● Продължителен строг тъмничен затвор.

● Прекомерна и непропорционална употреба на сила, водеща до смърт или нараняване по време на задържането.

Марк Данър, професор по журналистика в Университета на Калифорния в Бъркли, преглежда всички релевантни документи за книгата си Torture and Truth: America, Abu Ghraib and the War on Terror („Изтезания и истина: Америка, Абу Граиб и Войната срещу тероризма“). Въз основа на детайлното си изследване той заключава: „Когато прочетете документите, разбирате, че държавният секретар по отбраната Доналд Ръмсфелд е участвал много лично в одобряването на процедури, които преминават границата на това, което е позволено във военното право и в интерес на истината и в цивилното право, когато става дума за нещата, причинявани на затворниците“.^[4]