Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (260) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Докладът на Хюман Райтс Уоч: „Отърваване от изтезанията?“^[1]

Getting Away with Torture? („Отърваване от изтезанията?“) е провокативното заглавие на доклада на Хюман Райтс Уоч (HRW) (април 2005 г.), който подчертава необходимостта от наистина независимо разследване на много от злоупотребите, изтезанията и убийствата на затворници от американски военен и цивилен персонал. Той призовава за разследване на всички онези, които са били архитекти на такава политика, която е довела до безсрамни нарушения на човешките права.

Можем да мислим за тъмницата на изтезанията в Абу Граиб и сходни затвори в Гитмо и други военни затвори в Афганистан и Ирак като проектирани от старшите „архитекти“ Буш, Чейни, Ръмсфелд и Тенет. След това идват „оправдаващите“, юристите, които измислят новия език и понятия, които легализират „мъчението“ по нов начин и с нови средства — правните съветници на президента Алберто Гонзалес, Джон Ю, Джей Байби, Уилям Тафт и Джон Ашкрофт. „Бригадирите“ на строителната площадка на изтезанията са военни лидери като генералите Милър, Санчес, Карпински и техните подчинени. И накрая идват техниците — нискоквалифицираните, отговарящи за осъществяването на всекидневния труд по принудителните разпити, малтретирането и изтезанията — войниците от военното разузнаване, агентите на ЦРУ разпитващите на договор и военните разпитващи, преводачите, лекарите и военна полиция, включително Фредерик-Чип и колегите му от нощната смяна.

Малко след фотографските разкрития за малтретирането в Абу Граиб президентът Буш се закле, че „злодеятелите ще бъдат изправени пред правосъдието“^[2]. Докладът на HRW обаче посочва, че само нисшите военни полицаи са изправени пред правосъдието и че това не е направено за никого от тези, които са създали политиките и са осигурили идеологията и разрешението за тези злоупотреби. „През изминалите месеци“ — заключава докладът на HRW:

Стана ясно, че изтезания и злоупотреби са извършвани не само в Абу Граиб, но и в дузини центрове за задържане по целия свят, че в много случаи малтретирането води до смърт или тежка травма и че значителен брой от жертвите са цивилни без никаква връзка с Ал-Кайда или тероризма. Има доказателства и за малтретиране в контролирани „тайни локации“ в чужбина, и за това, че властите са изпращали заподозрени в затвори в трети страни по света, където е вероятно да бъдат измъчвани. До днес обаче единствените злодеятели, които са изправени пред правосъдието, са тези на дъното на командната верига. Доказателствата изискват повече. Въпреки това стена на безнаказаност заобикаля архитектите на политиките, отговорни за по-големия модел на злоупотреби.

Както показва този доклад, трупат се доказателства, че високопоставени цивилни и военни ръководители, включително секретарят по отбраната Доналд Ръмсфелд, бившият директор на ЦРУ Джордж Тенет, генерал-лейтенант Рикардо Санчес — бивш топ командир в Ирак, и генерал-майор Джефри Милър — бивш командир на затворническия лагер в Гуантанамо Бей, Куба, са взели решения и са създали политики, които подпомагат сериозни и широкоразпространени нарушения на закона. Обстоятелствата показват, че те или са знаели, или е трябвало да знаят, че има такива нарушения заради техните действия. Освен това се трупат данни, че когато са им представени доказателства, че наистина се извършват злоупотреби, те не са действали, за да ги прекратят. Принудителните методи, одобрени от старшите ръководители и широко използвани през последните три години, включват тактики, които САЩ многократно са заклеймявали като варварство и мъчение, когато са практикувани от други. Дори полевият устав на армията осъжда някои от тези методи като мъчение.

Колкото и да са разстройващи образите на злоупотреба и изтезания от нощната смяна военни полицаи в Сектор 1А, те бледнеят в сравнение с многото убийства на задържани от войници, ЦРУ и друг цивилен персонал. „Ако САЩ искат да изличи петното от Абу Граиб, трябва да разследват тези на върха, които са наредили или толерирали злоупотребите, и да си признаят всичко за нещата, които президентът е оторизирал“ — казва Рийд Броуди — специален съветник към Хюман Райтс Уоч. Той добавя: „Вашингтон трябва да отхвърли веднъж завинаги малтретирането на задържаните в името на войната срещу тероризма“.^[3]