Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (259) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Уроците от Станфордския затворнически експеримент

Докладът Шнайдър смело обявява, че „повратното Станфордско изследване отправя предупреждение за всички военни операции по задържане“. Сравнявайки средата в Абу Граиб с относително безобидната среда на Станфордския затворнически експеримент, докладът дава ясно да се разбере, че „във военните операции по задържане войниците работят в стресиращи бойни условия, които далеч не са безобидни“. Последствието е, че може да се очаква тези бойни условия да генерират още по-крайни злоупотреби с властта от военна полиция, отколкото бяха наблюдавани в нашия експеримент с мнимия затвор. Докладът Шлезинджър продължава с изследване на централния въпрос, с който се занимаваме в това пътуване към ефекта Луцифер.

„Психолозите са се опитвали да разберат как и защо хора и групи, които обикновено действат хуманно, правят противоположното в определени обстоятелства“. Сред конструктите, които докладът очертава, за да обясни защо се появяват злоупотреби сред обикновено човечни хора, са следните: деиндивидуализация, дехуманизация, образ на врага, „групово мислене“, нравствено дезангажиране, социална фацилитация (подпомагане) и други фактори на средата.

Един такъв откроен фактор на средата е широкоразпространената практика на събличането на задържаните. „Свалянето на дрехите като техника за разпит се развива в нещо много по-широко, водейки до практиката групи от задържани да бъдат държани голи за дълги периоди от време в Абу Граиб“. В своя много чувствителен анализ на причините защо тази практика на наложена голота играе каузална роля в малтретирането на задържаните от военните полицаи и други в Сектор 1А, Докладът Шлезинджър отбелязва, че първоначалното намерение е да се накарат задържаните да се почувстват по-уязвими и да станат по-послушни по отношение на разпитващите. Той обаче описва как тази тактика в крайна сметка насърчава дехуманизиращите условия в този сектор.

В течение на времето „тази практика вероятно е имала психологическо въздействие върху надзирателите и разпитващите. Носенето на дрехи е присъщо социална практика и следователно събличането на дрехите може да има непреднамереното последствие да дехуманизира задържаните в очите на тези, които взаимодействат с тях. Дехуманизацията сваля моралните и културните бариери, които обикновено пречат […] на малтретирането на другите“.

Общи за тези разследващи доклади, както и за други, които не са включени тук, са два ключови елемента: те конкретизират различни ситуационни фактори и влияния от средата за малтретирането в Абу Граиб; освен това идентифицират много системни и структурни фактори, допринасящи за тези злоупотреби. Тъй като топ военните ръководители или секретаря по отбраната Доналд Ръмсфелд им възлагат задачата, авторите на тези дузини доклади не приписват вината на висшите нива във веригата на командването.

За по-ясен фокус върху по-голямата картина напускаме тази доказателствена основа за нашата аргументация и сега ще се обърнем към скорошен доклад на Хюман Райтс Уоч — най-голямата подобна организация, която работи за защита на човешките права по целия свят (вж. www.hrw.org).