Докладът Фей/ Джоунс прехвърля вината нагоре и навън?
Генерал-лейтенант Антъни Р. Джоунс помага на генерал-майор Джордж Р. Фей в провеждането на разследване на обвиненията, че 205-а бригада на военното разузнаване участва в малтретирането на задържани в Абу Граиб. Освен това те разследват дали някакви организации или персонал по-високо в йерархията от командването на тази бригада са участвали по някакъв начин в злоупотребите[1]. Макар че представя стандартната диспозиционна атрибуция: обвиняване на отделните извършители на злоупотребите — още веднъж, „малки групи от морално корумпирани войници и цивилни“, — докладът им все пак по показателен начин разширява причинността към ситуационни и системни фактори.
„Събитията в Абу Граиб не могат да се разберат във вакуум“ е встъплението на Фей/ Джоунс към очертаването на начина, по който „оперативната среда“ е допринесла за тези злоупотреби. Сравнимо със социалнопсихологическия анализ, който предлагам, техният доклад продължава, за да представи в детайли както мощните ситуационни, така и системните сили, които са действали в и около поведенческата среда. Да разгледаме значението на следните три параграфа на окончателния доклад:
Генерал-лейтенант Джоунс установи, че макар да не са извършвали злоупотреби в Абу Граиб, старшите офицери носят отговорност за липсата на надзор на затвора, неуспеха да реагират по навременен начин на рапортите на Международния комитет на Червения кръст и за издаването на докладни за работата, които не осигуряват ясни, последователни насоки за изпълнение на тактическо ниво. Генерал-майор Фей установи, че от 25 юли 2003 до 6 февруари 2004 г. 27 души от персонала на 205-а бригада на военното разузнаване предполагаемо са искали, насърчавали, толерирали или стимулирали персонал на военната полиция да малтретира задържаните и/ или са участвали в малтретиране на задържаните и/ или са нарушили установените процедури за разпит и приложимите закони и регулации по време на операциите по разпитване на затворниците в Абу Граиб [курсивът е мой].
Ръководителите от единици, разположени в Абу Граиб, или отговарящи за войници и единици в Абу Граби, не са осъществили надзор над подчинените си и не са контролирали директно тази важна мисия. Тези лидери не са успели правилно да дисциплинират войниците си. Тези лидери не са се учили от грешките си и не са осигурявали непрекъснато специфично за мисията обучение… Отсъствието на ефективно лидерство е фактор в това, че тези инциденти с насилие/ сексуално малтретиране и с погрешни интерпретации/ объркване не са били разкрити по-рано и не са били предприети действия, за да се предотвратят… Злоупотребите нямаше да се осъществят, ако се следваше доктрината и ако се беше провело обучение за конкретната мисия [курсивът е мой].
Съвместният доклад на тези двама генерали обобщава множество фактори, които според тях са допринесли за злоупотребите в Абу Граиб. Седем фактора са идентифицирани като имащи основен принос за малтретирането: само един е диспозиционен, всички останали се квалифицират като ситуационни или системни:
● „Индивидуални престъпни склонности“ (предполагаемите диспозиции на резервистите военни полицаи)
● „Провали на лидерството“ (системни фактори)
● " Дисфункционални командни взаимоотношения в бригадата и във висшите ешелони" (системни фактори)
● „Участие на множество агенции/ организации в операциите по разпитите в Абу Граиб“ (системни фактори)
● „Провал в ефективното пресяване, сертифициране и след това интегриране на разпитващите/ анализаторите/ лингвистите на договор“ (системни фактори)
● „Липса на ясно разбиране на ролите на военна полиция и военно разузнаване, и отговорностите в операциите по разпитите“ (ситуационни и системни фактори)
● „Липса на безопасност и сигурност в Абу Граиб“ (ситуационни и системни фактори)
Докладът Фей/ Джоунс следователно конкретизира шест от седем допринасящи фактори за злоупотребите като проследими до системни или ситуационни фактори и само един — до диспозиционни фактори. След това той разширява обзора, като подчертава редица системни провали, които изиграват ключова роля в подпомагането на злоупотребите:
Гледайки отвъд личната отговорност, лидерската отговорност и отговорността на командването, системните проблеми и въпроси също допринасят за средата, в която злоупотребите са станали. Докладът отбелязва няколко дузини конкретни системни провали, простиращи се от проблеми с доктрината и политиката, проблеми с лидерството, командването и контрола до такива с ресурсите и обучението.
