Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (246) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Тагуба се насочва към нехайните, неадекватни командири

Една от изключителните характеристики на доклада на генерал Тагуба в сравнение с всички други разследвания на злоупотребите в Абу Граиб е неговата готовност да идентифицира командирите, които не са изпълнили своята военна лидерска роля и които заслужават някаква форма на военно наказание. Струва си времето да очертаем някои от причините, поради които генералът подбира за атаката си много военни лидери за тяхната роля в създаването на командване, което е по-скоро подигравка, отколкото образец на военно ръководство. Това са лидерите, които би трябвало да осигурят дисциплина и структура за злополучните военни полицаи:

По отношение на мисията на 800-ата бригада на военна полиция в Абу Граиб (BCCF) откривам, че има недвусмислени търкания и липса на ефективна комуникация между командира на 205-а бригада на военното разузнаване, който контролира FOB [предна оперативна база] Абу Граиб (BCCF) след 19 ноември 2003 г., и командира на 800-тна бригада на военната полиция, който контролира свързаните със задържаните операции вътре във FOB. Няма ясно очертани граници на отговорността между командванията, ограничена е координацията на ниво командване и няма интеграция на двете функции. Координацията се осъществява на най-ниските възможни нива почти без никакъв надзор от страна на командирите…

От моя прочит на анализа на Тагуба трябва да заключа, че Абу Граиб е била „животинска къща“ на ниво офицери, както и при нощната смяна на резервистите от военна полиция в Сектор 1А. Дванадесет офицери и подофицери са мъмрени или наказвани дисциплинарно (леко) за нарушения, неизпълнение на дълга, липса на лидерство и злоупотреба с алкохол. Един ярък пример включва капитан Аио Мърк, командир на 870-та рота от военната полиция, който е обвинен, че е правил голи снимки на собствените си войници жени без тяхно знание. Втори пример включва подофицери, които са пренебрегнали задълженията си, другарувайки с младши офицери и безпричинно са стреляли със своите М-16, докато са излизали от колите си, непреднамерено и непредпазливо са взривили резервоара с горивото!

Тагуба смята, че дузина хора на ръководни позиции, които е трябвало да бъдат положителни ролеви модели за обикновените войници и резервистите под тяхно командване, заслужават да бъдат освободени от ръководните си длъжности или уволнени и да получат Генералски меморандум за порицание.

Същевременно виновността не е само в армията. Това разследване освен това показва, че няколко цивилни разпитващи и преводачи, които неправомерно въвличат военните полицаи в своите разпити на задържаните в Сектор 1А, лично участват в злоупотребите. Сред тях Докладът Тагуба идентифицира следните виновници: Стивън Степанович, цивилен разпитващ, работещ на договор, CACI, 205-а бригада на военното разузнаване, и Джон Израел, цивилен преводач, CACI, 205-а бригада на военното разузнаване.

Степанович е обвинен, че е „позволил и/или инструктирал военни полицаи, които не са били обучени на техники за разпит, да подпомагат разпитите, като «създават условия», които не са оторизирани в съответствие с приложимите регулации/политика. Той недвусмислено е знаел, че неговите инструкции са равнозначни на физическо малтретиране“ (курсивът е мой). Точно това съобщават Фредерик и Гранър: че те са били насърчавани да правят тези неща от цивилни, които като че ли са отговаряли за основната дейност в Сектор 1А: да получават действена разузнавателна информация от разпитите на задържаните с всички необходими средства.

Ефектът от отрицателното моделиране на „злото на бездействието“ е разкрит от предупреждението на Тагуба към сержант Снайдър за „недокладване на войник“, който под прекия му контрол е малтретирал задържаните, като е мачкал голите им ръце и крака в негово присъствие.

Преди да оставим настрана Доклада Тагуба, за да се придвижим към някои от резултатите на няколко други независими разследвания, трябва да отбележим убедителното му заключение за виновността на някои военни офицери и цивилни служители, които все още не са съдени и дори не са обвинени за злоупотребите в Абу Граиб:

Няколко американски войници са извършили брутални действия и тежки нарушения на международното право в Абу Граиб /BCCF и Кемп Бука, Ирак.

Нещо повече: ключови старши лидери както в 800-тна бригада на военната полиция, така и в 205-а бригада на военното разузнаване не се подчиняват на установените регулации, политики и директиви на командването за предотвратяване на малтретирането на задържаните в Абу Граиб (BCCF) и в Кемп Бука през периода август 2003 до февруари 2004 г…

По-конкретно, подозирам, че полковник Томас М. Папас, подполковник Стив Л. Джордан, г-н Стивън Степанович и г-н Джон Израел са или директно, или индиректно отговорни за малтретирането в Абу Граиб (BCCF) и настойчиво препоръчвам незабавни дисциплинарни действия, както е описано в предишните параграфи, както и започването на разследване по Процедура 15, за да се определи пълната степен на тяхната виновност [курсивът е мой].

Нито един офицер не е бил признат за виновен в някакво съучастничество на командването в тези злоупотреби. Само бригаден генерал Карпински е порицана и понижена в чин полковник — след това тя напуска армията. Подполковник Стивън Джордан е единственият офицер, който изобщо е бил изправен на съд… и е просто порицан за ролята си в тези злоупотреби. Най-яркият пример на този неуспех на военното и административното правосъдие е запазен за генерал-майор Антонио Тагуба. Тъй като докладът му е толкова пълен и детайлен в документирането на съучастието на толкова много офицери, армията по принцип и цивилните разпитващи, той е информиран, че никога няма да бъде повишен. Като филипински военен офицер с най-висок чин, тази обида към почтеността на Тагуба за това, че си е свършил работата така, както трябва да се свърши, а не както официалните лица от армията са се надявали, че ще бъде, го принуждава да се пенсионира предсрочно от изтъкната военна кариера.