Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (243) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Докладът Райдър е първият, който изпраща предупредителни сигнали

Главният полицейски служител на армията, началникът на военната полиция генерал-майор Доналд Райдър подготвя първия доклад (6 ноември 2003 г.) по заповед на генерал Санчес. Райдър е назначен през август, за да оглави екип за оценка, както е поискано от армейската единица за криминални разследвания. Тя е наречена CJTF-7 — Бойни съвместни оперативни сили 7: разнородна работна група на армията и на Министерство на отбраната (DoD), КОЯТО включва армията, военноморския флот, военноморския корпус, военновъздушните сили и цивилни служители на Министерство на отбраната.

Този документ прави преглед на цялата система на затворите в Ирак и препоръчва начини за нейното подобряване. Накрая Райдър заключава, че има сериозни нарушения на човешките права, както и неадекватност на подготовката и на персонала, които са „по цялата система“. Неговият доклад освен това изразява загриженост за мъглявите граници между военните полицаи, които би трябвало да са единствените затворнически надзиратели, и екипите на военното разузнаване (MI), получили за задача да разпитват затворниците. Отбелязва се, че представителите на военното разузнаване се опитват да включат военни полицаи в дейности, които ще „подготвят“ задържаните за разпитите.

Това напрежение между военните полицаи и военните разузнавачи датира още от Афганистанската война, през която военните полицаи работят с военните разузнавачи, за да „създадат благоприятни условия за последващите интервюта“ — евфемизъм за пречупване на волята на затворниците. Райдър призовава за въвеждането на процедури „за дефиниране на ролята на войниците от военна полиция… ясно разделящи действията на надзирателите от тези на персонала на военното разузнаване“. Докладът му би трябвало да е предупреждение за всички онези, които отговарят за военната система на затворите.

Независимо от този ценен принос, „Райдър подкопава предупреждението си“ според журналиста Сиймор Хърш, „като заключава, че ситуацията все още не е достигнала кризисна точка“. Макар че някои процедури са дефектни, казва той, Райдър „не открива единиците на военната полиция преднамерено да са прилагали неподходящи практики по лишаването от свобода“. Спомнете си, че този доклад се появява в апогея на най-флагрантните злоупотреби в Сектор 1А през есента на 2003 г., но преди да бъдат разобличени от ефрейтор Джо Дарби (13 януари 2004 г.). Статията на Хърш в списание „Ню Йоркър“ (5 май 2004 г.), която оповестява скандала, заключава за Доклада Райдър: „Неговото разследване в най-добрия случай е провал, а в най-лошия — прикриване“.^[1]