Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (235) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. —Добавяне

Сравними злоупотреби от британски и елитни американски войници

Ако социалнопсихологическите принципи, които според мен са действали при нощната смяна на онова Сектор 1А, не са специфични за човека, а са ситуацията, би трябвало да открием сходни злоупотреби в друга сходна среда, извършени от много различни войници в същата военна зона. И наистина, има поне два верифицирани случая на такова поведение — и двата обаче почти не са забелязани от американските медии.

Британски войници, разквартирувани в затвора в Басра в Ирак, също малтретират сексуално своите пленници, принуждавайки ги да симулират содомия един с друг, след като ги събличат голи. Техните снимки шокират британската публика, която не може да повярва, че британски млади мъже биха направили такива ужасни неща и след това дори ще ги документират. Фактът, че един от малтретиращите е награждаван герой от по-ранни бойни действия, е още по-голямо нарушение очакванията на британската публика. Още по-лошото и по-релевантното е, че „Би Би Си Нюз“ съобщава на 29 юни 2004 г.: „Британски войски си разменят снимки на малтретиране“. Подзаглавието добавя: „Британските войници са разменили стотици снимки, показващи бруталност срещу иракски пленници“. Няколко войници, които служат в елитния Ланкаширски полк на кралицата, дават някои от снимките на „Дейли Мирър“ една от тях показва затворник с качулка на главата, който е удрян с приклад, върху него е уринирано, а до главата му се държи пушка. Войниците твърдят, че има още много снимки на такива злоупотреби, които са споделяли в „култура на търгуване със снимки“. Техните армейски командири обаче ги унищожават, когато ги откриват в багажа им, докато си тръгват от Ирак.

В изданието от 12 май 2004 г. на предаването 60 Minutes II на Си Би Ес Дан Радър пуска домашно видео, заснето от американски войник, което разкрива какви са били условията както в Кемп Бука, така и в Абу Граиб. Видео сегментът показва презрението на млада жена войник към иракските затворници. Тя казва: „Вече двама от затворниците умряха… на кого му пука обаче? Това са двама по-малко, за които да се притеснявам“. Няколко други войници, които са били в Кемп Бука и са обвинени в малтретиране на затворниците, след това казват на Радър, че „проблемът започна с веригата на командването — същата верига на командването, която отговаряше за Абу Граиб, когато са били заснети снимките на изтезания и малтретиране“[1].

Друг документиран пример на тази загуба на контрола включва американски войници от 82-ра въздушнодесантна дивизия, които са разквартирувани в предна оперативна база (FOB) „Мъркюри“ близо до Фалуджа. Това е мястото, където бунтовници и други пленници са временно затворени, преди да бъдат прехвърлени в Абу Граиб. „Маниаците-убийци — така ни наричаха [гражданите на Фалуджа], защото знаеха, че ако бъдат хванати и задържани от нас, преди да отидат в Абу Граиб, ще трябва да платят адска цена“. Разказът на този сержант продължава и той описва как са „чукали ЧПК“ (Човек Под Контрол), като са го били или измъчвали жестоко. Той продължава и съобщава: „Всеки в лагера знаеше, че ако искаш да си изкараш фрустрацията, отиваш в палатката на ЧПК. В известен смисъл това беше спорт“.

Друг сержант от същата единица разказва по-подробно мотивите си за малтретирането, които включват чупенето на краката на задържаните с метална бейзболна бухалка. „В някои дни се отегчавахме, затова карахме всички да седнат в ъгъла и след това ги карахме да направят пирамида. Това беше преди Абу Граиб, но точно като там. Правехме го за забавление“.

Армейски капитан Йън Фишбек — офицер в тази „елитна единица“ — също свидетелства през Хюман Райтс Уоч през септември 2005 г. за масираното малтретиране на затворниците, което се е осъществявало в тази затворническа среда. Той разкрива, че неговите войници също са документирали ужасните си дела с дигитални снимки. „[Във FOB «Мъркюри»] те казаха, че имат снимки, които са подобни на станалото в Абу Граиб и защото бяха толкова подобни на станалото в Абу Граиб, войниците ги унищожиха. Изгориха ги. Точният цитат беше: «Те [войниците в Абу Граиб] имаха неприятности заради същите тези неща, които ни се каза да правим, така че унищожихме снимките».“[2]

hood.jpgЧип Фредерик с „мъж с качулка“: емблематичният образ на мъчението

Ще се срещнем с капитана отново в следващата глава, в която неговото подробно описание на малтретирането, осъществено от неговата единица, съответства на станалото в Сектор 1А с изключение на сексуалния тормоз.

Бележки

[1] Тези разкази и още много са на разположение в доклада на „Хюман Райтс Уоч“ „Leadership Failure: Firsthand Accounts of Torture of Iraqi Detainees by U. S. Army’s 82nd Airborne Division“, September 24, 2005, качен на адрес: http://hrw.org/reports/2005/us0905.

[2] Осемгодишната присъда на Фредерик Чип беше намалена с 6 месеца по заповед на командващия генерал и с още 18 месеца от Армейския борд за снизходителност и предсрочно пускане на свобода (август 2006) въз основа на различни обжалвания и обосновки за снизходителност в моите изявления и тези на много други.