Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (234) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Деиндивидуализацията и ефектът Марди Гра

Въпреки това как обясняваме концепцията на Линди Ингланд, че това е било просто „забава и игри“? В този случай аз вярвам, че участва деиндивидуализацията. Анонимността на човека и мястото, която отбелязахме по-рано, може да създаде променено състояние на съзнанието, което — когато се комбинира с разсеяна отговорност за собствените действия — предизвиква деиндивидуализация. Актьорите се потапят в своите интензивни физически действия без рационално планиране или обмисляне на последиците. Миналото и бъдещето отстъпват пред непосредственото настояще, пред хедонистичната времева перспектива. Това е психично пространство, в което емоцията управлява разума и ограниченията върху страстта са разхлабени.

Това е „ефектът Марди Гра“ на живота за момента зад маска, която прикрива собствената идентичност и дава възможност за вентилиране на похотливи, насилнически и егоистични импулси, които обикновено са овладени. Поведението „избухва“ в отговор на непосредствените ситуационни изисквания без планиран заговор или злонамерена преднамереност. Видяхме какво става, когато този феномен на „Повелителят на мухите“ беше въведен в моята лаборатория в Нюйоркския университет и деиндивидуализирани жени даваха все по-силни електрошокове на невинни жертви. Той беше пресъздаден и от някои от надзирателите в нашия Станфордски затвор. В тези ситуации, както и в Абу Граиб, стандартните социални ограничения срещу агресията и антисоциалното действие са преустановени, докато хората преживяват разширена поведенческа свобода.

Точно както аз не насърчих моите надзиратели да действат садистично, така и армията не е насърчавала надзирателите си да се ангажират в сексуален тормоз над затворниците. Въпреки това и в двете ситуации надделява обща норма на толерантност, която създава чувството, че надзирателите биха могли да направят практически всичко, което поискат, тъй като не са лично отговорни и може да им се размине всичко, тъй като никой не наблюдава. В този контекст традиционните нравствени разсъждения са ограничени, действията говорят по-силно от старите научени уроци и Дионисиевите импулси потискат Аполоновата рационалност. Нравственото дезангажиране действа, за да промени умствения и емоционалния пейзаж на тези, които са уловени в мрежата му.