Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (225) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Катализаторът Гранър

Ефрейторът от резерва Чарлс Гранър е за нощната смяна в Абу Граиб това, което нашият надзирател „Джон Уейн“ беше за нощната смяна в Станфордския затвор. И двамата са катализатори за разгръщането на събитията. „Джон Уейн“ далеч надскача границите на ролята, която му е разпределена, докато замисля собствени „малки експерименти“. Ефрейтор Гранър далеч надхвърля ролята си в малтретирането на затворниците както физически, така и психологически. Същественото е, че както Гранър, така и „Джон Уейн“ са харизматични герои, които излъчват увереност и практична, делова нагласа, която оказва влияние на другите от тяхната смяна. Макар че сержант Фредерик е над него в армията, Гранър всъщност командва Сектор 1А дори когато Чип присъства. Изглежда, че първоначалната идея да се правят снимки идва от него и много от снимките са направени с неговия дигитален фотоапарат.

Гранър, член на резерва на военноморските сили, е служил като надзирател в затвор във Войната в Персийския залив — без инциденти. По време на операция „Пустинна буря“ той работи в най-големия лагер за военнопленници в продължение на около 6 седмици, отново без инциденти. „Той беше един от хората, които поддържаха духа ни“ — спомня си член на тази рота. Друг негов боен другар си спомня Гранър като „забавен човек, дружелюбен и голям шегаджия“. След това добавя: „От това, което видях, той нямаше отмъстителна страна“. Според друг член на единицата на Гранър обаче потенциално агресивна конфронтация между него и някои други войници с иракски затворници е предотвратена само благодарение на полевите командири, които се намесват и насочват дисциплинираните войници от единицата да вземат нещата в свои ръце.

Отдавнашен съсед, който познава Гранър от 30 години, добавя към тази положителна оценка: „Той беше наистина добро момче. Нямам какво друго да кажа за Чък освен добри неща. Той нито веднъж не е създал проблем на когото и да било“. Майка му записва гордостта си в неговата годишна книга в гимназията: „Ти винаги си бил причина баща ти и аз да се гордеем с теб. Ти си най-добрият“.^[1]

От другата страна в „счетоводния тефтер“ обаче е Гранър, за когото е докладвано, че физически е малтретирал съпругата си, която най-накрая се развежда с него. Медийните разкази сочат, че освен това той е бил наказван дисциплинарно няколко пъти, когато е работел като надзирател в затвор с максимална сигурност.

В нощната смяна в Сектор 1А всички външни ограничения върху антисоциалното поведение на Гранър са отнесени от вихъра. Хаос и случайни интимности заместват военната дисциплина; всякаква прилика на силна властова структура отсъства от поглед и с непрекъснатото насърчение от военното разузнаване и цивилните разпитващи подизпълнители той да „омекоти“ задържаните преди разпита, Гранър лесно е изкушен.

Чарлс Гранър е напълно сексуализиран в тази либерално-летлива среда. Той има сексуална връзка с Линди Ингланд, документирайки я с много снимки. Кара иракчанска затворничка да разголи гърдите и гениталиите си, докато той я фотографира. Съобщава се, че Гранър е наложил групова мастурбация сред затворниците и е наредил на голи затворници да лазят по земята, „така че гениталиите им да се влачат по пода“ докато той им е крещял, че са „шибани педали“^[2]. Освен това Гранър е човекът, който пръв измисля натрупването на голи затворници под формата на пирамида. Когато група от голи затворници с торби над главите е принудена да мастурбира пред мъже и жени войници, Гранър шеговито казва на Линди Ингланд, че „редицата мастурбиращи задържани е подарък за нейния рожден ден“^[3].

След неговия съдебен процес Фредерик-Чип ми написа за Гранър: „Не стоварвам цялата вина върху него. Той просто имаше тази способност да те накара да мислиш, че всичко е окей. Аз дълбоко съжалявам за моите действия и ако можех да върна октомври 2003 г., щяха да направя нещата по различен начин. […] Иска ми се да можех да съм по-силен…“.^[4]

Фредерик-Чип все още съжалява, че е попаднал под влиянието на Гранър. Това е пример, в който личностните тенденции на Чип да е конформен и да се подчинява имат прогностична валидност. Спомнете си заключението от неговата психологическа оценка: Чип обикновено се страхува да не бъде отхвърлен от другите и затова когато има някакво несъгласие, често отстъпва, за да бъде приет; променя си мнението, за да угоди на другите и те да не са „ми бесни или да ме мразят“. Другите могат да му влияят дори когато той вярва, че твърдо е решил. За съжаление съзнанието му е подкопано от стреса, страха, изтощението и влиянието на Гранър.