Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (219) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Нонстоп нощна работа

Този войник не само работи по 12 часа, но го прави 7 дни в седмицата, без дори един-единствен свободен ден в продължение на цели 40 дни! След това има само един свободен ден, следван от още 2 седмици работа, преди да може да получи нормален почивен ден след четири нощни смени. Не мога да си представя някаква работа, в която подобен работен график няма да се възприема като нехуманен. Имайки предвид недостига на обучени надзиратели и може би провала на неговите висшестоящи да разберат степента на това смазващо всекидневно натоварване, няма признание или загриженост за трудовия стрес и потенциала за прегаряне на Фредерик-Чип. Той е трябвало да прави това, което те искат от него, и просто да престане да се оплаква на шефовете си.

Къде е отивал в 4 ч сутринта, когато дългата му 12-часова нощна смяна приключи? Просто е отивал да спи в друга част на затвора — в затворническа килия! Спял е в килия с размери 183 на 274 см, в която няма тоалетна, но пък има множество гризачи, които бягат из нея. Била е мръсна, защото не е имало достатъчно почистващи препарати и вода, за да бъде изчистена. Фредерик-Чип ми каза по време на интервюто: „Не можах да намеря препарати, за да поддържам килиите чисти. Водопроводът беше зле. Фекалиите стояха в химическите тоалетни. Навсякъде имаше боклуци и плесен. […] Беше отвратително там. В затвора имаше части от човешки трупове. […] Имаше и глутница диви кучета, които тичаха насам-натам [били са там още от времето, когато екзекутираните от Саддам затворници са били погребвани в част от затвора, а дивите кучета са изравяли останките им]. Вижте, аз бях толкова изцеден психически, когато свършвах сутрин, че единственото, което исках, беше да спя“.

Пропускал закуската, обяда, често се хранел само един път дневно, което се състояло от военни дажби и не толкова вкусни готови порции — военната храна, която е готова за консумация от контейнерите. „Порциите бяха малки заради големия брой войници, които трябваше да се хранят. Ядях много сирене и бисквити“ — казва Чип. Други появили се здравословни проблеми за този атлетичен, социално настроен млад мъж били, че той престанал да прави физически упражнения, защото винаги бил уморен, и не можел да общува с приятелите си заради различия в техните работни графици. Все повече животът му се въртял единствено около надзора в затвора и резервистите от военната полиция, които работели там под негово командване. Те скоро станали това, което социалните психолози наричаме негова „референтна група“ — ново „вътрешногрупово“, което започнало да има силно влияние върху него. Той бил потопен в „тотална ситуация“ от типа, който психологът Робърт Джей Лифтън по-рано описва като подпомагаща контрол над съзнанието в секти и в севернокорейските лагери за военнопленници.