Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (218) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Обучение и отговорност

Зимбардо: „Моля, разкажи ми за твоето обучение за надзирател, ръководител на надзирателите, в този затвор“.^[1]

Фредерик: Никакво. Никакво обучение за тази работа. Когато ни мобилизираха във Форт Лий, имахме курс по културно съзнание, това беше може би 45-минутна лекция и по същество беше да не обсъждаме политиката, религията, да не ги наричаме „те, арабите“, да не ги наричаме „яздещи камили“ или „тюрбанлии“.

Зимбардо: „Как би описал надзора, който си получавал, и отговорността, която си чувствал, че носиш към твоите висшестоящи офицери?“

Фредерик: „Никакви“.

Нощната смяна започвала в 16 ч и траела 12 часа до 4 ч сутринта. Той продължи да разказва, че малко от тези офицери изобщо са присъствали физически в Сектор Алфа нощно време или са се появявали за кратко в началото на смяната. Не му е бил упражняван надзор от сержант Снайдър, защото неговият висшестоящ офицер не е имал професионално обучение за системата на затворите. В различни моменти обаче Чип все пак е правил предложения и е препоръчвал промени на Снайдър, Бринсън и Рийз.

Зимбардо: „Ти си правил препоръки?“

Фредерик: „Да, за управлението на затвора. Да не се закопчават затворниците с белезници за вратите на килиите, да не се държат затворниците голи с изключение на самоосакатяващите се, че не можем да се справим със затворниците с психични разстройства. […] Едно от първите неща, за които помолих в момента, в който се оказах там, бяха регулации, оперативни процедури… При мен бяха малолетни, мъже, жени и психично болни затворници — на едно и също място; това е нарушение на военния кодекс“.

Зимбардо: „Значи си се опитвал да стигнеш по-нагоре по командната верига?“

Фредерик: „Казвах на всеки, който идваше и за който смятах, че има някакъв по-висок ранг… Обикновено те ми казваха: «Просто виж какво можеш да измислиш, продължавай с добрата работа» — това е начинът, по който Военното разузнаване иска да се правят нещата“.

Чип каза, че в други моменти висшестоящите са го мъмрили или укорявали заради оплакванията му. Имайки предвид условията в зоната на бойни действия — казват му, — той ще трябва да положи максималните възможни усилия. Никога няма да има ясни писмени процедури, никакви формални политики и никакви структурирани насоки. Нямало е никаква процедурна подкрепа, от която Фредерик-Чип не е нуждаел, за да бъде типът лидер, който се е надявал да е в тази най-важна мисия през живота му. Бил е сам, без никаква система за подкрепа, на която да разчита. Това са били точно най-лошите трудови условия за него, имайки предвид базисните потребности и ценности на Фредерик-Чип, които току-що разкрихме от неговите психологически оценки. Било е сигурна рецепта за провал. А това е било само началото.