Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (215) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Психологически оценки^[1]

Коефициентът на интелигентност (IQ) на Чип попада в средния диапазон по комбинирани мерки за вербална и практическа интелигентност на стандартизираните тестове.

Три инструмента за измерване на личността и емоционалното функциониране съдържат скали за валидност, които оценяват как човекът, който е тестиран, се представя на всички тестови айтеми, улавяйки лъжа, отбранителност и фалшифициране на отговорите. Чип не показа склонност да представя себе си в прекалено положителна или прекалено отрицателна светлина по отношение на психичното функциониране. Важно е обаче да се подчертае заключението: „Скалите за валидност сочат, че пациентът се представя като нравствено добродетелен човек“ според военния психолог, който провежда оценяването. Освен това тези резултати от стандартизирани тестове сочат, че Фредерик-Чип „няма садистични или патологични тенденции“. Това заключение внушава убедително, че диспозиционната атрибуция за вината за „гнила ябълка“, направена по негов адрес от апологетите на армията и на държавната администрация, не се базира на фактите.

Тестовите резултати подсказват, че базисната мотивация на пациента е да получава и да поддържа грижовни и поддържащи взаимоотношения. От него се очаква да е любезен, послушен и умиротворителен, докато търси взаимоотношения, в които може да се облегне на другите за емоционална подкрепа, привързаност, грижовност и сигурност. Темпераментът му вероятно е умиротворителен и той се опитва да избягва конфликтите. В това отношение той ще демонстрира обща тенденция да се колебае в изразяването на отрицателни чувства от страх да не отчужди другите. Ще проявява прекомерна потребност от сигурност и привързаност, както и потребност да бъде обгрижван и вероятно ще се чувства неловко, когато е сам. Това отчасти лежи в основата на неговата склонност да се поддава на желанията на другите, за да поддържа сигурността^[2].

Независимата оценка на личността на Фредерик-Чип от експерта клиничен психолог д-р Лари Бютлър демонстрира значително припокриване със заключенията на военния клиничен психолог. Първо, той отбелязва, че „резултатите от оценяването могат да се смятат за достатъчно надеждни и валидни индикатори на неговото [на Фредерик] настоящо функциониране“^[3]. Д-р Бютлър продължава, за да каже с получерен шрифт: „Освен това трябва да се отбележи, че няма доказателства за тежка патология… [Той] не демонстрира сериозна личностна патология или патология по Ос 1“.

Това означава, че Чип не дава никакви доказателства за психопатологична личност, която би го предразположила да бъде необосновано агресивен в трудовата си среда. Освен това той попада в „нормалния, здрав диапазон“ по отношение на шизофренията, депресията, хистерията и всички други тежки форми на психопатология.

Д-р Бютлър обаче казва и че по негово мнение един синдром от подлежащи личностни черти поражда притеснения за лидерството на Чип в сложни, трудни ситуации, например тези, на които той се натъква в Абу Граиб:

Тези симптоми [на Фредерик] вероятно ще спъват способността му да реагира на нови ситуации и може да намаляват гъвкавостта и способността му да се адаптира към промяната. Той вероятно ще е нерешителен, несигурен и ще разчита на другите да му помагат да взема решения. Той търси уверения в своята стойност и признание за усилията си и е силно зависим от другите да му помогнат да си поставя цели или да взема решения. Лесно се води от другите и независимо от усилията си „да прави правилното нещо“ е вероятно да е свръхконтролиран от обстоятелствата, властите и натиска от колегите си.

Изследванията в когнитивната психология показват, че изпълнението на различни задачи е подкопано от условията, например хроничен стрес и мултитаскинг [едновременното изпълнение на повече от една задача], които прекомерно обременяват когнитивните ресурси на човека. Паметта и решаването на проблеми, както и преценките и вземането на решения страдат, когато обичайният психичен капацитет е претоварен^[4]. Ще твърдя, че обичайното ниво на когнитивни способности и капацитет на Чип наистина са били претоварени от прекомерния товар, наложен му от ситуационните изисквания, пред които той се е изправял всяка нощ на новата си, съкрушителна работа.

От гледна точка на Чип какво е било да се работи в Сектор 1А през нощните смени? Каня ви — вас, читателите, да приемете същата умствена нагласа, която използвахте по-рано в нашето пътуване, когато си представихте, че сте изследвано лице или участник в различни социалнопсихологически експерименти. Опитайте се да се поставите на мястото на Чип за няколко месеца: от октомври до декември 2003 г.