Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (212) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Новият командир пристига, но без да инспектира на място

През юни 2003 г. нов офицер е назначен да отговаря за катастрофата с иракските затвори. Армейски бригаден генерал от запаса Джанис Карпински е назначен за командир на 800-ата военнополицейска бригада, която управлява затвора Абу Граиб и отговаря за всички други военни затвори в Ирак. Назначението е странно по две причини: Карпински е единствената жена командир във военната зона и няма абсолютно никакъв опит с управлението на каквато и да било система от затвори. Сега от нея се очаква да командва три големи затвора, 17 затвора из целия Ирак, 8 батальона, стотици иракски надзиратели и 3400 неопитни запасняци, както и специалния Център за разпити в Сектор 1 А. Това е смазваща задача, с която се натоварва толкова неопитен офицер от резерва.

Според няколко източника Карпински скоро изоставя поста си в Абу Граиб заради опасностите и ужасните условия на живот, и се връща в безопасността и сигурността на Кемп Виктори близо до Багдадското летище. Тъй като Карпински отсъства от поста си през голяма част от времето, пътувайки до Кувейт, в затвора няма всекидневен авторитетен надзор от горе надолу. Нещо повече: тя твърди, че тези над нея във веригата на командването й казали, че Сектор 1А е „специално място“, което не е под неин директен надзор и затова тя никога не го е посещавала.

Това, че командва жена, която само номинално отговаря, също насърчава сексистки нагласи сред войниците, което води до разпад на обичайната военна дисциплина и ред. „Подчинените на генерал Карпински в Абу Граиб на моменти пренебрегват нейните заповеди и не налагат кодекса за носене на униформи и отдаване на чест на офицерите, което засилва хлабавите стандарти, преобладаващи в затвора“ — казва един от членовете на бригадата. Войникът, който говори при условие че ще остане анонимен, казва и че командирите на място редовно пренебрегвали заповедите на генерал Карпински, заявявайки, че не е необходимо да я слушат, защото е жена^[1].

Любопитно е следователно, че имайки предвид ужасните условия в Абу Граиб, генерал Карпински се изказва одобрително в интервю за „Санкт Петербург Таймс“ през декември 2003 г. Тя казва, че за много от иракчаните, затворени в Абу Граиб, „условията на живот са по-добри в затвора, отколкото ако живеят у дома“. След това добавя: „В един момент ние бяхме притеснени, че те няма да искат да си тръгнат“. Точно в този момент обаче, когато генерал Карпински дава такова приповдигнато предколедно интервю, генерал-майор Антонио Тагуба провежда разследване на докладите за многобройни инциденти със „садистични, крещящи и безпричинни криминални злоупотреби“, извършени от нейните войници резервисти в 372-ра рота на Военната полиция от нощната смяна в Сектор 1 А.

Генерал Карпински по-късно е мъмрена, отстранена от длъжност, официално порицана и отстранена от това командване. Освен това е понижена в чин полковник и пенсионирана от армията. Тя е първият и единствен офицер, който е обявен за виновен в разследването на малтретирането на затворниците заради греха на бездействието и невежеството — не за нещо, което е направила, а за това, което не е направила.

В автобиографията си One Woman’s Army („Армията на една жена“) Карпински разказва своята страна от историята^[2]. Говори за посещение на екип от армията от Гуантанамо, оглавен от генерал-майор Джефри Милър, който й казва: „Ще променим природата на разпитите в Абу Граиб“. Това означава „сваляне на детските ръкавици“, за да престанат да са толкова меки с тези заподозрени бунтовници и ще започнат да използват тактики, които ще извлекат от тях „практически разузнавателни данни“, нужни във войната срещу терористите и бунтовниците.

Милър освен това настоява, че официалното име на затвора трябва да престане да е Багдадски център за задържане (BCCF) и да се върне първоначалното му име, което продължава да предизвиква страх сред иракското население: затвор Абу Граиб.

Тя отбелязва и че генерал-лейтенант Рикардо Санчес — командирът на американските сили в Ирак — повтаря темата, която генерал Милър е очертал: затворниците и задържаните не са нищо повече от „кучета“ и е подчертавал необходимостта отношението към тях да е по-сурово. Според Карпински нейните началници генерал Милър и Санчес задават новата цел за дехуманизация и изтезания в Абу Граиб^[3].