Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (21) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. —Добавяне

Конфронтации между гражданите и студентите в Станфорд и отвъд него

Единственото петно на иначе отличната служба и гражданска история на най-добрите на Пало Алто беше тяхната загуба на хладнокръвие по време на конфронтация със Станфордските студенти радикали по време на стачката през 1970 г. срещу участието на САЩ в Индокитай. Когато тези студенти започнаха да „опустошават“ сградите в комплекса, помогнах за организирането на няколко хиляди други студенти в конструктивни антивоенни дейности, за да покажа, че насилието и вандализма получават само отрицателно медийно внимание и нямат въздействие върху провеждането на войната, докато нашите тактики в името на мира биха могли да имат[1]. За съжаление новият президент на университета Кенет Пицър изпадна в паника и се обади на ченгетата и както в много подобни конфронтации из цяла Америка твърде много полицаи загубиха професионалното си хладнокръвие и пребиха децата, за които преди това смятаха, че е техен дълг да пазят. Имаше дори още по-насилнически конфронтации между полицията и студентите — в Университета на Уисконсин (октомври 1967 г.), в Щатския университет „Кент“ в Охайо (май 1970 г.) и Щатския университет „Джаксън“ в Мисисипи (също през май 1970 г.). Срещу студентите се стреляше, бяха ранявани и убивани от местната полиция и от Националната гвардия, които в други времена бяха възприемани като техни защитници[2]. (Вж. Бележките за подробности.) От „Ню Йорк Таймс“, 2 май 1970 (с. 1 и 9):

Активизирането на студентските антивоенни настроения — с развитието в Камбоджа като централен проблем — приеха различни форми вчера и включваха следните инциденти.

Две единици на Националната гвардия бяха поставени в повишена готовност от губернатора Марвин Мандел на Мериленд, след като студентите от Университета на Мериленд се сблъскаха с щатската полиция след митинг и бърза атака срещу централата на R. O. T. C.[3] в университетския комплекс Колидж Парк.

Около 2300 студенти и преподаватели от Принстън гласуваха за стачка поне до понеделник следобед, когато е планиран масов митинг: това ще завърши с бойкот на всички социални функции… Студентската стачка в Станфордския университет премина в меле с хвърляне на камъни в калифорнийския университет: полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите.

Репортаж от Станфорд описваше ниво на насилие, което никога преди това този пасторален университетски комплекс не беше виждал. Полицията беше викана в комплекса поне 13 пъти и полицаите арестуваха най-малко 40 души. Най-сериозните демонстрации бяха 29 и 30 април 1970 г., след новината за американската инвазия в Камбоджа. Бяха командировани полицаи чак от Сан Франциско, мятаха се камъни и сълзотворен газ беше използван за пръв път в университетския комплекс през тези две нощи, които президентът Пицър описа като „трагични“. Приблизително 65 души, включително много полицаи, бяха ранени.

Между общността на Станфордския университет, от една страна, и полицията на Пало Алто и неговите жители — хардлайнери и ястреби — от друга, се настаниха враждебни чувства. Това беше странен конфликт, защото никога не е имало такъв тип взаимоотношения на любов и омраза, граждани срещу студенти, между жителите на Ню Хейвън и студентите в Йейлския университет, където бях докторант.

Новият началник на полицията капитан Джеймс Зърчър, който зае поста през февруари 1971 г., беше нетърпелив да разсее всякаква остатъчна враждебност от дните на бунтовете на предшественика си и затова откликна на молбата ми да сътрудничи в програма за „деполяризация“ на градската полиция — Станфордските студенти[4]. Млади, добре говорещи полицаи провеждаха студентски турове в блестящата нова сграда на полицейското управление, а студентите върнаха жеста, като поканиха полицаите да споделят студентската храна с тях и да присъстват на лекциите. Предложих освен това заинтересуваните полицейски новобранци да участват в някои от нашите изследвания. Това беше още един знак, че разумните хора могат да изработват разумни решения на това, което изглеждаше неразрешим социален проблем. Същевременно в този контекст аз наивно помогнах за създаването на ново гнездо на злото в Пало Алто.

Началник Зърчър се съгласи, че ще бъде интересно да се изучи как мъжете се социализират в ролята на полицаи и какво е необходимо за трансформирането на новобранеца в полицията в „добро ченге“. Страхотна идея, отговорих, но тя ще изисква голям изследователски грант, какъвто нямах. Имах обаче малък грант за изучаване на факторите, които изграждат добрия затворнически надзирател, тъй като това беше роля, по-тясна по функции, а и по територия. Какво ще каже да създадем затвор, в който ченгета новобранци и студенти ще бъдат мними надзиратели и мними затворници? Това се стори добра идея на полицейския началник. Освен онова, което можех аз да науча, началникът смяташе, че ще е добро лично обучително преживяване за някои от неговите хора. Затова той се съгласи да задели някои от своите новобранци, за да участват в този експеримент с мнимия затвор. Бях доволен, знаейки, че с този крак, сложен във вратата, мога да поискам от неговите полицаи да проведат мними арести на студентите, които скоро щяха да станат наши затворници.

Малко преди да бъдем готови да започнем, началникът на полицията се отметна от обещанието си да изпрати собствените си мъже като мними затворници или надзиратели, казвайки, че не може да задели хора за следващите две седмици. Въпреки това духът на разведряването се запази и той изрази готовност да помогне на моето затворническо изследване по всякакъв друг осъществим начин.

Изказах идеята, че идеалният начин да се започне най-реалистично и с драматичен привкус изследването ще е неговите полицаи да инсценират арести на бъдещите мними затворници. Щеше да отнеме само няколко часа от извънработна неделна сутрин и със сигурност би имало голямо значение за успеха на изследването, ако бъдещите затворници внезапно са лишени от свободата си така, както е при реалните арести, вместо да идват доброволно в Станфорд, за да се откажат от свободата си като изследвани лица. Началникът на полицията неохотно се съгласи с половин сърце и обеща, че старшият полицай ще задели една патрулка за тази цел в неделя сутрин.

Бележки

[1] Помогнах в разработването на програма за трениране на антивоенни активисти да набират гражданска подкрепа за кандидати на мира в предстоящите избори, използвайки основни социалнопсихологически стратегии и тактики на убеждаване и подчинение. Боб Абелсън — моят бивш преподавател в Йейл, и аз обединихме тези идеи в операционалния наръчник: R. P. Abelson and P. G. Zimbardo, Canvassing for Peace: A Manual For Volunteers (Ann Arbor, Mich.: Society for the Psychological Study of Social Issues, 1970).

[2] Първите от тези насилнически конфронтации между студентите и полицията бяха в Университета на Уисконсин през октомври 1967 г., когато студентите протестираха набирането на служители на територията на университета от „Дау Кемикъл“ — производителя на небезизвестните напалмови запалителни бомби, които изгаряха земята и цивилните във Виетнам. Там президентът на университета действа прибързано, разчитайки на общинската полиция да удържи студентите демонстранти, които вместо това ги нападнаха със сълзотворен газ, бой с бухалки и пълен хаос. Спомням си особено живо медийния образ на дузина ченгета, които пребиват пълзящ, сам студент, като повечето от лицата им бяха прикрити от маски срещу сълзотворния газ или бяха махнали идентифициращите ги якета. Анонимност плюс авторитет/ власт е рецепта за катастрофа. Страничният продукт от това събитие беше мобилизацията на студентите из САЩ. Повечето от тях бяха студенти, които са били аполитични и неангажирани в такива дейности — за разлика от техните европейски колеги, които буквално излязоха по барикадите, противопоставяйки се на ограниченията на техните правителства върху свободния достъп до обществено образование и заради други оплаквания от несправедливост.

Беше Първи май 1970 г. в Щатския университет „Кент“ Охайо, когато студентите започнаха да протестират срещу ескалацията на Виетнамската война от Ричард Никсън и Хенри Кисинджър в Камбоджа. Някои студенти подпалиха сградата на Тренировъчния корпус за офицери от резерва. Хиляда членове на Националната гвардия, получили заповед да окупират университетския комплекс, стрелят със сълзотворен газ срещу протестиращите. Губернаторът на Охайо Джеймс Роудс каза по телевизията: „Ще изкореним проблема, а няма да лекуваме симптома“. Тази злощастна забележка създаде концептуалната основа за екстремни реакции от страна на гвардейците към студентите, които създаваха проблема — да бъдат „изличени“ без преговори или помирение. Когато група от невъоръжени студенти се събира на 4 май и тръгва към група от 70 гвардейци с байонети, поставени на пушките, един от войниците изпада в паника и стреля директно срещу тях. В един сляп миг внезапно повечето от другите гвардейци започват да стрелят срещу студентите. За три секунди са изстреляни 67 изстрела! Четирима студенти са убити; осем са ранени — някои сериозно. Сред мъртвите и ранените са някои, които дори не са близо до сцената на конфронтацията — хора, които отиват на лекции, а далече от нея. Някои като Сандра Шуър, която е простреляна на 122 метра, и — по ирония Бил Шрьодър — студент в Тренировъчния корпус за офицери от резерва, също са простреляни, без да протестират, а просто като жертви на „странични щети“. Един войник по-късно каза: „Съзнанието ми казваше, че това не е правилно, но стрелях срещу човек, той падна“. Никой никога не е държан отговорен за тези убийства. Емблематична снимка от това събитие показва млада жена, която вика от ужас над тялото на паднал студент. То мобилизира допълнителни антивоенни чувства в САЩ. По-малко известно от касапницата в Щатския университет „Кент“ е сходно събитие, станало само 10 дни по-късно в Щатския колеж в Джаксън, Мисисипи, където са убити трима студенти, а 12 са ранени със стотици изстрели срещу чернокожи студенти от Националната гвардия, окупирала комплекса на колежа.

За разлика от тези смъртоносни срещи, повечето от дейностите по време на националните студентски стачки през май 1970 г. са относително мирни, макар че има някои случаи на нарушения и насилие. В много случаи щатските власти предприемат мерки да предотвратят насилието. В Калифорния губернаторът Роналд Рейгън затвори всичките 28 комплекса на системите на университетите и щатските колежи в продължение на четири дни. Гвардейци бяха изпратени в университетските комплекси на Кентъки, Южна Каролина, Илинойс в Ърбана и Уисконсин в Медисън. Има конфронтации в Бъркли, Университета на Мериленд в Колидж Парк и на други места. В Щатския колеж във Фресно в Калифорния запалителна бомба разруши компютърен център за милиони долари.

[3] Reserve Officers’ Training Corps (ROTC — Корпус за обучение на запасни офицери) — група от базирани в университетите програми за обучение на офицери за американската армия. — Б.пр.

[4] Тази програма беше започната от преподаватели от Станфорд и група студенти и беше подкрепена от Градския съвет на Пало Алто. Преди това ходих в кметството, за да насърча усилията за проактивно помирение.