Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (209) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Времето на цъфтящите ябълки в столицата на държавата

Шансът внезапно се изпречи на пътя ми. Бивш студент от Станфорд, работещ в Националното обществено радио (NPR) във Вашингтон, окръг Колумбия, разпознал паралелите между снимките от Абу Граиб и тези, които аз бях показвал на моите лекции за Станфордския затворнически експеримент. Той ме откри в хотела ми във Вашингтон, за да дам интервю за NPR малко след като историята излезе на бял свят. Основната цел на моето интервю беше да оспоря извинението на администрацията с „гнилите ябълки“ с алтернативната метафора за „гнилата каца“, която извлякох от сходството между ситуацията в Абу Граиб и Станфордския затворнически експеримент. Много други телевизионни, радио и вестникарски интервюта скоро последваха заради това първо интервю по NPR, за да осигурят кратки включвания за различни Ябълки и мръсни Каци. Коментарът ми беше търсен от медиите, защото можеше да се драматизира с ярки видеозаписи и фотографии от нашия експериментален затвор.

Тази национална разгласа на свой ред напомнила на Гари Майърс — адвоката на един от надзирателите от военната полиция, — че изследванията ми са релевантни в подчертаването на външните детерминанти на предполагаемите злоупотреби на неговия клиент. Майърс ме покани да бъдат експертен свидетел за сержант Айвън Фредерик II-Чип — военния полицай, който отговарял за нощната смяна в Сектор 1А и 1В. Съгласих се отчасти за да имам достъп до цялата информация, от която се нуждаех, за да разбера по-пълно ролята на триадните елементи в атрибутивния анализ на това несвойствено поведение: Човека, Ситуацията и Системата, които бяха поставили онзи затвор в позицията да бъдат извършени такива престъпления.

С тази базисна информация се надявах по-пълно да оценя динамичните трансакции, които бяха подхранили тези аберации. В процеса се съгласих да предложа подходяща помощ на клиента на Майърс. Дадох обаче ясно да се разбере, че моите симпатии са повече на страната на Джо Дарби, който беше достатъчно смел, за да разобличи злоупотребите, отколкото към някого, който е участвал в извършването им^[1]. При тези условия се присъединих към защитния екип на сержант Фредерик и се впуснах в пътуване към това ново ядро на тъмнината.

Нека започнем анализа, като получим по-добра представа какво е било това място, този затвор Абу Граиб — географски, исторически, политически и в скорошната му оперативна структура и функция. След това можем да се придвижим към изследване на войниците и затворниците в техния поведенчески контекст.