Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (198) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Създаване на дехуманизирани врагове на държавата

Сред оперативните принципи трябва да добавим към арсенала ни от оръжия, които пускат в ход зли действия от обикновени добри мъже и жени, тези, разработени от националните държави, за да подтикват собствените си граждани. Научаваме за някои от тези принципи, като обмислим как страните подготвят младите мъже да участват в смъртоносни войни, докато подготвят гражданите да приемат ангажирането в агресивни войни. Специална форма на когнитивно обуславяне чрез пропаганда способства за постигането на тази трудна трансформация. От националната медийна пропаганда (заедно с правителствата) се създават „образи на врага“ за да се подготвят войниците и гражданите да мразят онези, които съответстват на новата категория „твоя враг“. Такова умствено обуславяне е най-мощното оръжие на войника. Без него той може никога да не постави друг млад мъж на мушката си и да го убие. То предизвиква страх от уязвимостта сред гражданите, които могат да си представят какво ще бъде, ако са доминирани от този враг^[1]. Този страх преминава в омраза и готовност да се предприеме враждебно действие, за да се намали заплахата. Той се разширява в готовност да изпращаме децата си да умрат или да бъдат осакатени в битка срещу заплашващия враг.

Във Faces of the Enemy („Лицата на врага“) Сам Кийн^[2] показва как архетипите на врага се създават от зрителната пропаганда, която повечето страни използват срещу тези, които са преценени като опасни „те“, „аутсайдери“, „врагове“. Тези зрителни образи създават консенсусна обществена параноя, фокусирана върху врага, който ще навреди на жените, децата, домовете, на начина на живот на тази нация, унищожавайки нейните фундаментални убеждения и ценности. Такава пропаганда е широко практикувана по целия свят. Независимо от националните различия по много измерения, пак е възможно да категоризираме цялата подобна пропаганда в подбран набор, използван от homo hostilis^[3]. В създаването на нов зъл враг в умовете на добрите членове на праведните племена „врагът“ е: агресор, безличен, изнасилвач, безбожник, варварин, алчен, престъпник, мъчител, убиец, абстракция или дехуманизирано животно. Плашещите образи разкриват това, че собствената нация е унищожавана от животни, страхът от които е най-универсален: змии, плъхове, паяци, насекоми, гущери, гигантски горили, октоподи или дори „английски прасета“.

Последен пункт за последиците от приемането на дехуманизирана концепция за избрани други хора са немислимите неща, които сме готови да им причиним, след като те официално са обявени за различни и нежелателни. Повече от 65 хиляди американски граждани са стерилизирани против волята им по време на епоха (от 20-те до 40-те години на XX век), когато защитниците на евгениката използват научни оправдания, за да прочистват човешката раса, като я освобождават от всички онези с нежелателни черти. Очакваме това от Адолф Хитлер, но не и от един от най-почитаните юристи на Америка — Оливър Уендъл Холмс. Той отсъжда подкрепено от мнозинството становище (1927), че законите за принудителна стерилизация, които далеч не са неконституционни, са социално добро:

По-добре е за света, ако вместо да чакаме да екзекутираме изроденото потомство за престъпления или да ги оставим да умрат от глад заради слабоумието си, обществото да попречи на онези, които са явно негодни, да продължат своя вид. Три поколения от имбецили са достатъчно^[4].

Моля, спомнете си изследването, цитирано в глава 12, със студенти в Университета на Хаваи, които са готови да приемат „окончателното решение“, за да елиминират негодните, дори и членове на собственото си семейство, ако е необходимо.

Както САЩ, така и Англия имат дълга история на ангажиране във „войната срещу слабите“ Те са имали своя дял от гласовити, влиятелни защитници на евгениката, които са проповядвали и научно са оправдавали планове за освобождаване на нацията от негодните, като същевременно се засилва привилегированият статус на най-пригодените^[5].