Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (182) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Приемане на окончателното решение в Хаваи: освобождаване на света от невписващите се

Представете си, че сте студент в Университета на Хаваи (в Маноа) сред 570 други студенти в някой от няколкото големи курсове по психология във вечерното училище. Тази вечер вашият преподавател с неговия холандски акцент променя обичайната си лекция, за да разкрие заплаха за националната сигурност, създадена от експлозията на населението (гореща тема в началото на 70-те години)^[1]. Този авторитет описва оформящата се заплаха за обществото, която представлява бързото увеличаване на броя на хората, които са физически и умствено негодни. Проблемът е убедително представен като благороден научен проект, предприет от учени и планиран за благото на човечеството. След това сте поканени да помогнете в „приложението на научните процедури за елиминиране на умствено и емоционално негодните“. Преподавателят освен това обосновава нуждата да се предприемат действия с аналогията със смъртното наказание като възпиращ фактор за престъпленията с насилие. Той ви казва, че вашето мнение се търси, защото вие и останалите, които сте се събрали тук, сте интелигентни и високообразовани и имате високи етични ценности. Ласкателно е да мислите, че сте в тази подбрана компания. (Спомнете си примамката на „Вътрешния кръг“ на К. С. Луис.) В случай че може да има някакви остатъчни опасения, той ви уверява, че ще бъдат проведени много внимателни изследвания, преди да се предприемат някакви действия спрямо тези невписващи се човешки същества.

На този етап той търси само вашето мнение, препоръки и лични виждания в прост въпросник, който вие и останалите в аудиторията трябва да попълните сега. Започвате да отговаряте на въпросите, защото сте убедени, че това е нов жизненоважен въпрос, по който вашето мнение има значение. Прилежно отговаряте на всеки от седемте въпроса и откривате, че има голямо припокриване между вашите отговори и тези на останалата част от групата.

Деветдесет процента от вас са съгласни, че винаги ще има хора, които са по-годни за оцеляване от други.

По отношение на убийството на негодните: 79% искат един да е отговорен за убийството, а друг да осъществи самия акт; 64% предпочитат анонимността за тези, които натискат бутона, като само един причинява смърт, макар че се натискат множество бутони; 89% преценяват, че безболезнените лекарства ще са най-ефикасният и хуманен метод за предизвикване на смърт.

Ако законът изисква от тях да помагат, 89% искат да са този, който подпомага вземането на решения, а 9% предпочитат да помагат с убийството или и с двете. Само 6% от студентите отказват да отговорят.

Най-невероятното: цели 91% от студентите са съгласни със заключението, че „в крайни обстоятелства е напълно справедливо да се елиминират тези, които са преценени за най-опасни за общото благополучие“!

И накрая: изненадващите 29% подкрепят това „окончателно решение“, дори ако то трябва да се приложи в собствените им семейства^[2]!

Следователно тези американски студенти (студенти във вечерните курсове и следователно по-възрастни от обикновено) са готови да приемат смъртоносен план за убийство на други хора, които са преценени от някакви власти като по-малко годни да живеят, отколкото те самите — само след кратка презентация от техния преподавател авторитет. Сега можем да видим как обикновените, дори интелигентните германци са могли лесно да приемат „Окончателното решение“ на Хитлер срещу евреите, което е подкрепено в редица отношения от тяхната образователна система и е засилено от системната правителствена пропаганда.