Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (174) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Десет урока от изследванията на Милграм: създаване на зли капани за добри хора

Когато помислите за дългата и мрачна история на човека, ще откриете, че много повече отвратителни престъпления са били извършени в името на подчинението, отколкото в името на бунта.

К. П. Стоу, „Either-Or“ (1961)

Нека очертаем някои от процедурите в тази изследователска парадигма, които са прелъстили много обикновени граждани да се ангажират в това очевидно вредно поведение. Правейки това, искам да направя паралели със стратегиите за подчинение, използвани от „професионалистите на влиянието“ в реалния живот, например търговците, набиращите хора за секти и за армията, медийните рекламисти и други^[1]. Има десет метода за тази цел, които можем да извлечем от парадигмата на Милграм^[2]:

1. Предварително уреждане на някаква форма на договорно задължение — вербално или писмено, за да се контролира поведението на човека по псевдоправен начин. (В експеримента на Милграм това е направено чрез публичното съгласие да се приемат задачите и процедурите.)

2. Даване на участниците на смислени роли, които да играят („учител“, „ученик“), които носят със себе си предварително заучени положителни ценности и автоматично активират сценариите за реакция.

3. Представяне на основните правила, които трябва да се следват и които като че ли са смислени преди тяхното действително използване, но могат да се използват произволно и безлично, за да се оправдае безмисловното подчинение. Освен това системите контролират хората, като правят правилата си мъгляви и ги променят когато е необходимо, но настояват, че „правилата са си правила“ и следователно трябва да се следват (както прави изследователят в лабораторна престилка в експеримента на Милграм или надзирателите в СЗЕ, за да принудят затворник Клей-416 да си изяде надениците).

4. Промяна на семантиката на действието, действащото лице и акта (от „нараняване на жертвите“ на „помагане на експериментатора“, следователно наказвайки жертвите в името на възвишената цел научно откритие) — заместване на неприятната реалност с желателна реторика, позлатяване на рамката, така че истинската картина да бъде дегизирана, (можем да видим същото семантично поставяне в рамка в действие в рекламата, където например отвратителната на вкус вода за уста се формулира като добра за вас, защото убива микробите и има такъв вкус, който се очаква от лекарствата.)

5. Създаване на възможности за разсейване на отговорността или абдикиране от отговорност за отрицателните последици; други ще бъдат отговорни или действащото лице няма да бъде държано отговорно. (В експеримента на Милграм авторитетната фигура казва — когато е попитана от някой от „учителите“, — че той ще поеме отговорността за всичко, което се случи с „ученика“.)

6. Когато тръгвате по пътя към върховното зло, започнете с малка, привидно незначителна първа стъпка — лесния „крак във вратата“, който я отваря за следващо по-силен натиск за подчинение и повежда хората надолу по хлъзгав склон^[3]. (В изследването на подчинението първоначалният електрошок е само почти незабележимите 15 волта.) Това е действащият принцип в превръщането на добрите деца в наркомани с това първо малко смъркане или доза.

7. След като успешно сте увеличили стъпките по пътя, ги направете постепенни, така че те да са почти незабележимо по-различни от последното минало действие на човека. „Само още малко“. (Като засилвате нивото на агресията с постепенни стъпки от само 15-волтови увеличения в серия от 30 ключа, никое ново ниво на вреда не изглежда на изследваните лица на Милграм като забележимо различие от предишното равнище.)

8. Постепенно променяйте природата на авторитетната фигура (изследовател в експериментите на Милграм) от първоначално „справедлив“ и разумен на „несправедлив“ и изискващ, а дори и ирационален. Тази тактика предизвиква първоначално подчинение, а по-късно объркване, тъй като от авторитетите/ властите и приятелите очакваме последователност. Непризнаването на осъществяването на такава трансформация води до безмисловно подчинение (и е част от много сценарии на изнасилване от познат, както е и причината малтретираните жени да остават с малтретиращите ги съпрузи).

9. Повишаване на „цената на изхода“ и затрудняването на този процес, като се позволява вербално несъгласие (което кара хората да се чувстват по-добре по отношение на себе си), като същевременно се изисква поведенческо поведение.

10. Предлагане на идеология, или голяма лъжа, за да се оправдае използването на всякакви средства за постигане на видимо желателна, съществена цел. (В изследването на Милграм това идва под формата на осигуряване на приемливо оправдание, или обосновка, за ангажирането в нежелателно действие, например науката иска да помогне на хората да подобрят паметта си чрез разумно използване на награди и наказания.) В социалнопсихологическите експерименти тази тактика е известна като „прикритие“ защото дегизира процедурите, които следват и които може да бъдат оспорени, тъй като нямат смисъл сами по себе си. Еквивалентът в реалния свят е известен като „идеология“. Повечето нации разчитат на идеология, обикновено „заплахи за националната сигурност“ преди да влязат във война или да потискат дисидентстващата политическа опозиция. Когато гражданите се страхуват, че националната им сигурност е заплашена, са готови да предадат основните си свободи на правителство, което им предлага такава размяна. Класическият анализ на Ерих Фром в Escape from Freedom („Бягство от свободата“) ни осведомява за тази размяна, която Хитлер и други диктатори отдавна използват, за да печелят и да поддържат властта си, а именно твърдението, че те ще могат да осигурят сигурност в замяна на отказ от страна на гражданите на техните свободи, което ще им даде възможност по-добре да контролират нещата^[4].