Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (173) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Lucifer Effect: Understanding How Good People Turn Evil, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1глас)

Информация

Сканиране
Еми(2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5(2020)

Издание:

Автор: Филип Зимбардо

Заглавие: Ефектът „Луцифер“

Преводач: Людмила Андреева

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: документалистика

Националност: американска

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: 20.04.2017

Коректор: Ива Вранчева

ISBN: 978-619-01-0028-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10761

История

  1. —Добавяне

Вариации на темата за подчинението

В хода на една година Милграм провежда 19 различни експеримента, всеки от които е различен вариант на основната парадигма на експериментатор/ учител/ ученик/ тестиране на паметта/ електрошокове за грешки. Във всяко от тези изследвания той варира една социалнопсихологическа променлива и наблюдава нейното въздействие върху степента на подчинение на несправедлив натиск от авторитет да се продължи с електрошоковете на „ученик-жертва“. В едното от изследванията добавя и жени; в другите варира близостта по място (физическата близост) или отдалеченост или на връзката експериментатор-учител, или на учител-ученик; кара равни по статус да се бунтуват или да се подчиняват, преди учителят да има възможност да започне, и т.н.

В един набор от експерименти Милграм иска да покаже, че неговите резултати не се дължат на авторитета на Йейлския университет — целия смисъл на Ню Хейвън. Затова той прехвърля лабораторията си в порутена сграда с офиси в центъра на Бриджпорт, Кънектикът, и повторя експеримента като проект, уж на частна изследователска фирма без видима връзка с Йейл. Няма разлика: изследваните лица се чувстват под същото заклинание на ситуационната власт.

Данните ясно разкриват крайната податливост на човешката природа: почти всеки може да е напълно подчиняващ се или почти всеки може да се съпротивлява на натиска от авторитета. Всичко зависи от ситуационните променливи, на които хората са подложени. Милграм успява да демонстрира, че степента на подчинението може да полети до над 90% от хората, които продължават до максимума от 450 волта, или да се намали на по-малко от 10% — като се въведе една критично важна променлива в рецептата за подчинението.

Искате максимално подчинение? Направете изследваното лице член на „обучаващ екип“, в който работата по натискане на ключовете за наказание на жертвата с електрошок е дадена на друг човек (доверено лице на експериментатора), а изследваното лице помага с другите части на процедурата. Искате хората да се съпротивляват на натиска на авторитета? Осигурете социални модели на равни на тях по статус хора, които се бунтуват. Участниците отказват да прилагат електрошокове и когато ученикът казва, че иска да му се правят електрошокове: това е мазохистично, а те не са садисти. Освен това не желаят да прилагат високи нива на електрошокове, когато експериментаторът играе ролята на ученик. По-вероятно е да прилагат електрошокове, когато ученикът е далече от тях. Във всяка от другите вариации с такъв широк спектър от обикновени американски граждани на най-различна възраст и с различни професии от двата пола е възможно да се предизвикат ниски, средни или високи нива на подчинение с лека промяна на ситуационните фактори — сякаш някой просто върти „циферблат на човешката природа“ в психиката им. Тази голяма извадка от хиляда обикновени граждани с такъв различен произход прави резултатите на Милграм за подчинението едни от най̀ генерализируемите във всички социални науки.