Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (170) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Парадигмата на Милграм на подчинението

Представете си, че видите следната обява в неделния вестник и решите да кандидатствате. Първоначалното изследване включва само мъже, но в по-късно изследване са включени и жени, така че каня всички читатели да участват в този въображаем сценарий.

Изследовател, чието сериозно държание и сива лабораторна престилка придават научно значение, ви посреща заедно с друг кандидат при пристигането ви в лабораторията на Йейлския университет. Вие сте тук, за да помогнете на научната психология да открие пътища за подобряване на ученето и паметта на хората посредством използването на наказание. Той ви казва, че това ново изследване може да има важни практически последствия. Задачата е проста и ясна: единият от вас ще бъде „учителят“ който дава на „ученика“ поредица от двойки думи, които да запамети. По време на теста учителят изрича всяка ключова дума, а ученикът трябва да отговори с правилната словесна асоциация. Когато отговаря правилно, учителят дава вербална награда, например „Добре“ или „Правилно“. Когато ученикът бърка, учителят трябва да натисне ключ на внушително изглеждаща електрошокова машина, с която незабавно се прилага електрошок, за да се накаже грешката.

Реклама, набираща хора в зряла възраст от Ню Хейвън за изследването на Милграм на подчинението (с любезното съдействие на Александра Милграм и „Ърлбам Прес“)

Публична обява

Ще ви платим 4 долара за един час от вашето време

Нужни са хора за участие в изследване на паметта

● Ще платим на 500 мъже от Ню Хейвън, за да ни помогнат да осъществим научно изследване на паметта и ученето. Изследването се провежда в Йейлския университет.

● Всеки участник ще получи 4 долара (плюс 50 цента за транспорт) за приблизително 1 час. Имаме нужда от вас за един час: няма допълнителни задължения. Може да изберете времето, когато искате да дойдете (вечер, в работни дни или през уикендите).

● Не се изисква специално образование или опит. Търсим:

Заводски работници	Бизнесмени	Строителни работници
Общински служители	Чиновници	Продавачи
Физически работници	Професионалисти	„Бели якички“
Бръснари	Телефонни работници	Други

Всички кандидати трябва да са на възраст между 20 и 50 години. Не можем да използваме гимназисти и студенти.

● Ако отговаряте на тези критерии, попълнете купона по-долу и го изпратете сега на проф. Стенли Милграм, Катедра по психология, Йейлски университет, Ню Хейвън. Ще бъдете уведомени по-късно за конкретното време и място на изследването. Запазваме си правото да не одобряваме кандидати.

● Ще получите 4 долара (плюс 50 цента за транспорт) в момента, в който пристигнете в лабораторията.

 

ДО:

ПРОФ. СТЕНЛИ МИЛГРАМ, КАТЕДРА ПО ПСИХОЛОГИЯ, ЙЕЙЛСКИ УНИВЕРСИТЕТ, НЮ ХЕЙВЪН, КЪНЕКТИКЪТ. Искам да участвам в това изследване на паметта и ученето. Аз съм на възраст между 20 и 50 г. Ще получа 4 долара (плюс 50 цента за транспорт), ако участвам.

"Ученикът" е свързан с апарата за електрошокове в експеримент върху подчинението

Електрошоковият генератор има 30 ключа, започващи от ниско ниво — 15 волта, увеличаващи се с по 15 волта на всяко следващо ниво. Експериментаторът ви казва, че всеки път, когато ученикът допуска грешка, трябва да натиснете следващия ключ с по-висок волтаж. Контролният панел сочи както волтажа на всеки от ключовете, така и съответстващото му описание. Десетото ниво (150 волта) е „Силен шок“; 13-ото ниво (195 волта) е „Много силен шок“; 17-ото ниво (255 волта) е „Интензивен шок“; 21-ото ниво (315 волта) е „Изключително интензивен шок“; 25-ото ниво (375 волта) е „Опасност: тежък шок“ а за 29-ото и 30-ото ниво (435 и 450 волта) контролният панел е отбелязан просто със зловещото XXX (порнографията на крайната болка и власт).

Заедно с другия доброволец теглите чоп, за да се определи кой коя роля ще играе: вие ще сте учителят, а другият доброволец — ученикът. (Жребият е манипулиран и другият доброволец е доверено лице на експериментатора, което винаги играе ролята на ученик.) Той е кротък мъж на средна възраст, когото вие изпращате до съседната стая. „Окей, сега ще приготвим ученика, така че да може да получава наказание“ — казва изследователят на двама ви. Ръцете на ученика за завързани за стола и към дясната му китка се прикача електрод. Електрошоковият генератор в съседната стая ще прилага електрошоковете на ученика — ако и когато той допусне грешка. Двамата общувате през интерком, а експериментаторът стои прав до вас. Поучавате пробен електрошок от 45 волта — третото ниво, лека, гъделичкаща болка, така че да имате представа какво означават нивата на електрошоковете. Експериментаторът след това сигнализира началото на вашата сесия от изследването на „подобряването на паметта“.

Първоначално ученикът се справя добре, но скоро започва да прави грешки и вие на свой ред започвате да натискате ключовете на електрошоковия генератор. Той се оплаква, че от електрошоковете започва да го боли. Поглеждате експериментатора, който ви кимва да продължите. С увеличаването на интензивността на шоковете се засилват и виковете на ученика, който казва, че не желае да продължи. Вие се двоумите и поставяте под съмнение дали трябва да продължавате, но експериментаторът настоява, че нямате друг избор освен да го направите.

Сега ученикът започва да се оплаква от сърдечносъдовото си заболяване и вие изразявате несъгласие, но експериментаторът продължава да настоява, че трябва да продължите. Грешките изобилстват; вие умолявате вашия ученик да се концентрира, за да дава правилните отговори, не искате да го наранявате с тези силни електрошокове. Вашите притеснения и мотивационни послания са без успех. Той отново и отново бърка отговорите. С интензифицирането на електрошоковете той крещи: „Не мога да издържам болката, пуснете ме оттук!“. След това казва на експериментатора: „Нямате право да ме държите тук! Пуснете ме!“. Още едно ниво нагоре и той крещи: „Категорично отказвам да давам повече отговори! Пуснете ме оттук! Не може да ме държите тук! Сърцето ми ме притеснява!“.

"Учителят" прилага „електрошок“ на „ученика“ в съответствие с оказвания от авторитета натиск

Очевидно не искате повече да имате нищо общо с този експеримент. Казвате на експериментатора, че отказвате да продължите. Не сте типът човек, който вреди на другите по този начин. Искате да прекратите участието си. Експериментаторът обаче продължава да настоява, че трябва да продължите. Напомня ви за договора, за съгласието ви да участвате до края. Нещо повече: той твърди, че поема отговорността за последиците от вашите електрошокове. След като натискате ключа, обозначен „300 волта“ прочитате следващата ключова дума, но ученикът не отговаря. „Той не отговаря“ — казвате на експериментатора. Искате експериментаторът да отиде в съседната стая и да провери дали ученикът е добре. Експериментаторът е безстрастен: няма да проверява ученика. Вместо това ви казва: „Ако ученикът не желае да отговори за разумно дълго време — около 5 секунди, смятайте го за «грешка», тъй като пропуските трябва да се наказват по същия начин като действителните грешки — това е правило“.

След като продължавате към дори още по-опасни нива на електрошоковете, от стаята на ученика не се чува и звук. Може би е припаднал или нещо още по-лошо! Наистина сте дистресирани и искате да се откажете, но нищо, което казвате, не подпомага напускането на тази неочаквано дистресираща ситуация. Казва ви се да следвате правилата и да продължавате да четете тестовите въпроси и да прилагате електрошокове за грешките.

Сега се опитайте да си представите истински какво би било вашето участие като учител. Сигурен съм, че си казвате: „Няма начин изобщо да стигна до края!“ Очевидно е, че бихте изразили несъгласие, след това нямаше да се подчините и щяхте да си тръгнете. Никога не бихте продали морала си за четири долара! Ако обаче бяхте стигнали до последното от тридесетте нива на електрошокове, експериментаторът щеше да настоява да повторите този ключ с надпис „XXX“ още два пъти, а не само веднъж! Е, това наистина е натриване на носа. Забравете, няма начин, господине, няма начин; вие се махате, нали така? Докъде по скалата според вас щяхте вие да стигнете, преди да си тръгнете? Докъде би стигнал средностатистическият човек от този малък град в такава ситуация?