Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (168) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Изследванията на Аш върху конформизма: да се подредим в редицата

Социалният психолог Соломон Аш^[1] вярва, че американците ще действат автономно дори когато са изправени пред мнозинство, което възприема света по различен начин от тях. Истинският конформизъм изисква от групата да оспори базисното възприятие и убеждения на човека — да каже, че X е Y, когато е ясно, че това не е вярно. При тези обстоятелства — прогнозира Аш — относително малко хора ще са конформни; повечето твърдо ще се съпротивляват на този краен групов натиск, който е толкова очевидно погрешен.

Какво всъщност става с хората, които са изправени пред социална реалност, която е в конфликт с техните базисни възприятия за света? За да открием, нека ви поставя на мястото на типичното изследвано лице.

Набрали са ви за участие в изследване на зрителното възприятие, което започва с преценяването на относителния размер на линии. Показват ви карти с три линии с различна дължина и от вас се иска да кажете на глас коя от трите линии е със същата дължина като линия за сравнение на друга карта. Едната е по-къса, другата е по-дълга и една е с абсолютно същата дължина като линията за сравнение. Задачата е „фасулска работа“ за вас. Правите няколко грешки точно както и повечето други (по-малко от 1% от времето). Вие обаче не сте сами в това изследване; от двете ви страни има още седем изследвани лица и вие сте номер осем. Първоначално отговорите ви са като техните — всички правилни. Тогава обаче започват да стават необичайни неща. При някои опити всеки от тях поотделно съобщава, че вижда дългата линия като имаща същата дължина като средната, или късата линия като имаща същата дължина като средната. (Вие не знаете, че другите седем човека са членове на изследователския колектив на Аш, които са били инструктирани да дават единодушно неправилни отговори на някои конкретни, „критични“ опити.) Когато идва вашият ред, всички ви гледат, докато вие гледате картата с тези три линии. Очевидно виждате нещо различно от тях, но казвате ли го? Придържате ли се към вашата позиция и казвате ли това, което знаете, че е правилно, или се присъединявате към онова, което всеки друг казва, че е правилно? Изправени сте пред същия този групов натиск в 12 от общо 18-те опита, в които групата дава отговори, които са погрешни, но те са коректни в другите 6 опита, разпръснати между тях.

Ако сте като повечето от 123-те действителни изследвани лица в експеримента на Аш, ще се поддадете на групата в около 70% от времето в някои от тези критични опити с погрешна преценка. Тридесет процента от първоначалните изследвани лица са конформни в мнозинството от опитите и само около една четвърт от тях успяват да поддържат независимостта си във всички опити. Някои съобщават, че са осъзнавали различията между това, което са видели, и груповия консенсус, но им е било по-лесно да се присъединят към другите. За други несъответствието създало конфликт, който е бил разрешен, като са започнали да вярват, че групата е права, а тяхното възприятие е погрешно! Всички онези, които се поддават, са подценили степента, до която са били конформни, спомняйки си, че са се поддавали много по-малко на груповия натиск, отколкото е било в действителност. Те остават независими — в съзнанието си, но не и в действията си.

Проследяващите изследвания показва, че когато е изправено срещу само един човек, който дава неправилни преценки, изследваното лице проявява известна неловкост, но поддържа независимост. При мнозинство от трима души обаче, които му се противопоставят, грешките се увеличават с 32%. И нещо по-оптимистично: Аш открива един могъщ начин за подпомагане на независимостта. Като дава на изследваното лице партньор, чиито виждания съответстват на неговите, силата на мнозинството силно намалява. Подкрепата от равен по статус намалява грешките на една четвърт от онова, което са били, когато не е имало партньор, при това този ефект на съпротивата се запазва дори след като партньорът си тръгне.

Едно от ценните допълнения към нашето разбиране защо хората са конформни идва от изследванията, които подчертават два от основните механизми, допринасящи за груповия конформизъм^[2]. Първо, конформни сме заради информационни потребности: другите хора често имат идеи, становища, перспективи и познания, които ни помагат по-добре да се ориентираме в нашия свят, особено край чужди брегове и в нови пристанища. Вторият механизъм включва нормативните потребности: другите хора е по-вероятно да ни приемат, когато сме съгласни с тях, отколкото ако им противоречим, затова се поддаваме на техния светоглед, мотивирани от силна потребност да принадлежим, да заменяме различията със сходства.