Навлизане в популярната култура
Три примера как нашият експеримент премина границата от кулата от слонова кост към сферата на музиката, театъра и изкуството дойдоха от рок група, немски филм и изкуството на полски художник, чиято „арт форма“ беше изложена на Венецианското Биенале през 2005 г. „Станфордски затворнически експеримент“ (без пълния член) е името на рок група от Лос Анджелис, чиято интензивна музика е „сливане на пънк и шум“ според нейния лидер, който научил за СЗЕ като студент в Университета на Калифорния в Лос Анджелис[1]. Das Experiment („Експериментът“) е немски филм, базиран на СЗЕ, който е широко представян по света. Признанието, че Das Experiment е вдъхновен от СЗЕ, придава легитимност и реалност на тази „фантазия“, както я нарича сценаристът. Филмът целенасочено обърква зрителите за онова, което се е случило в нашето изследване, и си позволява волности в името на сензацията. Той завършва с вулгарен показ на сексизъм и щедра сексуалност без никаква стойност.
Макар че някои зрители го намират за възбуждащ, този филм е остро критикуван, например от тези двама известни британски филмови критици. Рецензентът на „Обзървър“ заключава: „Експериментът“ е неправдоподобен трилър без особена оригиналност, който се представя като басня за националната (вероятно универсална) склонност към авторитарен фашизъм.[2] Рецензентът на „Гардиън“ е по-суров: „Всеки епизод на Биг Брадър би имал повече инсайт от тази глупава и тъпа безсмислица“.[3] Американският филмов критик Роджър Ебърт извлича един ценен урок от филма, който се отнася и за СЗЕ: Може би униформите ни превръщат в глутници, водени от доминиращото куче. Има малко отклонили се кучета.[4]
Полският художник Артур Змиевски е направил 46-минутен филм — Repetition („Повторение“), — който подчертава седемте дни, които платени доброволци прекарват в неговия мним затвор. Филмът се показваше на всеки час пред големи аудитории в Полския павилион по време на Венецианското Биенале през юни 2005 г. — най-стария празник на съвременното изкуство на света, и освен това е бил излъчван по време на художествени събития във Варшава и Сан Франсиско.
Според един рецензент този филм „подсказва, че експериментът на Зимбардо, който демонстрира толкова интуиция, колкото и строго научен метод в планирането си, може да е имал заложбите на произведение на изкуството. […] В симулирания затвор обаче художественият декор скоро е изоставен. «Играта» набира собствена инерция, така че напълно обгръща нейните играчи в своята динамика и започва да ги докосва в същността им. Надзирателите стават по-брутални и контролиращи. Неподчиняващите се са вкарани в тъмница; всички глави са обръснати. На този етап доста затворници, вместо да разглеждат всичко това просто като досадна игра, която могат да понесат, колкото е необходимо (срещу 40 долара дневно), го възприемат като истински зла ситуация и напускат «експеримента» завинаги“[5].
