Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (162) (Разбиране как добрите хора стават зли)

СЗЕ като предупреждение срещу злоупотребата с власт

Две от неочакваните употреби на нашето изследване са в защитените жилища за жени и във военноморската програма „Оцеляване, избягване, съпротива и бягство“ (SERE). Директорите на редица защитени жилища за малтретирани жени са ме информирали, че използват нашия видеозапис Quiet Rage („Тиха ярост“), за да илюстрират лекотата, с която мъжката сила може да се превърне в тормоз и да е деструктивна. Гледането на филма и обсъждането на изводите от него позволяват на жените да не обвиняват себе си за това, че са малтретирани, а по-добре да разберат ситуационните сили, които трансформират някога обичащите ги партньори в такива тормозещи ги престъпници. Експериментът освен това е бил абсорбиран в някои версии на феминистката теория за половите отношения, базирани на властта.

Всеки вид войски има вариант на програма SERE. Тя беше разработена след Корейската война, за да учи заловените от врага как да издържат и да се съпротивляват на крайни форми на принудителни разпити и тормоз. От централно значение в обучението е преживяването на психологически и физически трудности от обучаваните в продължение на дни в мним военнопленнически лагер. Тази интензивна, изтощителна симулация ги подготвя по-добре да се справят с ужасите, пред които може да се изправят, ако бъдат заловени и измъчвани.

Информиран съм от няколко източника във Военноморския флот, че посланието на СЗЕ за лекотата, с която властта на командването може да стане прекомерна, е било направено експлицитно във военната подготовка чрез използването на нашия документален филм и уебсайта ни. Това служи като предупреждение за обучаващите военнопленници в SERE за импулса да „преминат границата“ в малтретирането на техните „пленници“. Следователно една от употребите на СЗЕ е да ръководи обучаването на „надзирателите“ на въздържаност в среда, която дава разрешение да малтретират другите „за тяхно бъдещо добро“.

От друга страна, програмата SERE така, както се практикува от армията във Форт Браг, Северна Каролина, е критикувана от редица критици като обект на злоупотреба от Пентагона. Те твърдят, че топ ръководителите са „превключили“ от фокусиране върху начините за увеличаване на съпротивата от страна на заловените американски войници към разработване на ефективни техники на разпит, които да се използват срещу заловени „вражески бойци“ и други предполагаеми врагове на Америка. Според няколко описания тези техники са мигрирали от военните програми SERE към затвора Гуантанамо Бей, известен като „Гитмо“.

Американският професор по право М. Грег Блок и британският адвокат и специалист по биоетика Джонатан X. Маркс са заклеймили използването на тези процедури за разпити, които са разработени отчасти от поведенчески учени и лекари. Те твърдят, че „като се изважда на бойното поле тактиките на SERE и модела на Гуантанамо, Пентагонът е отворил кутията на Пандора на потенциална злоупотреба […] прегръщането на модела SERE от цивилните лидери на Пентагона е още едно доказателство, че малтретиране, равносилно на изтезания, е национална политика, а не просто продукт на бандити на свободна практика“.^[1] Разследващият репортер Джейн Майър в едно есе за „Ню Йоркър“ — „The Experiment“ („Експериментът“) — изразява подобна загриженост^[2]. Ще се върна към въпроса за злоупотребата със СЗЕ от страна на Пентагона в глава 15.

Тактиките, разработени в програмите SERE, са част от протокола за отбранителна подготовка на военния персонал, в случай че бъде заловен от врага; след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. обаче те са нагодени да бъдат част от арсенала на офанзивните тактики за извличане на информация от военния персонал или от цивилните, смятани за врагове. Тяхната цел е разпитваните да се накарат да се чувстват уязвими, да бъдат отстъпчиви и да сътрудничат в разкриването на желаната информация. Техните техники са разработени с помощта на консултанти от поведенческите науки и са усъвършенствани въз основа на проби и грешки в полевата практика в обученията SERE във Форт Браг, Северна Каролина, и в други военни бази. По принцип тези тактики минимизират използването на физически изтезания, замествайки ги психични, „меки изтезания“. Пет от основните тактики в програмата SERE, които целят да направят задържаните или други хора, които са разпитвани, податливи на влияние и да осигуряват информация и признания, са:

● сексуално унижение и деградация;

● унижение, базирано на религиозни и културни практики;

● лишаване от сън;

● сензорна депривация и сензорно претоварване;

● физически изтезания за постигане на психологическите предимства страх и тревожност, например „полуудавяне“ или хипотермия (излагане на ледени температури).

Виждаме тези техники специално препоръчани в докладни записки на министър Ръмсфелд за използване в Гуантанамо и от генерал Санчес в Абу Граиб, и приложени в действие в тези затвори и на други места. Има и документирани доказателства, че екип от разпитващи и друг военен персонал от Гуантанамо е посетил обучителната програма SERE във Форт Браг през август 2002 г. Имайки предвид класифицираната природа на тази информация, такива твърдения, разбира се, са само разумни изводи въз основа на доклади от различни осведомени източници.

Възможно ли е основното послание на СЗЕ за силата на ситуацията да е било кооптирано от Пентагона и да се използва в неговите тренингови програми с изтезания? Не бих искал да вярвам в това; една неотдавнашна критика обаче много убедително го твърди.

Това изглежда експеримент, на който се базират изтезанията в Ирак… Създава се ситуация — влошена от недостатъчния персонал, опасността и липсата на външни, независими контролни механизми — и с малко насърчение (никога конкретни инструкции за изтезания) надзирателите наистина измъчват. Тази ситуация и тези изтезания днес са широко признати в американските затвори в Ирак. […] Предимството на американската администрация в ситуация от типа на Станфордския експеримент е, че тя осигурява възможност за отричане: няма заповеди за мъчение, но може да се предвиди, че ситуацията ще го причини.^[3]

Авторите на това мнение продължават, за да конкретизират, че това е нещо повече от елементарна спекулация, защото Станфордският затворнически експеримент е изрично посочен в Доклада на Комисията Шлезинджър, разследваща злоупотребите в Абу Граиб. Те твърдят: „Публикуването на информация за този експеримент в официален документ, свързването на условията в американските военни затвори, допълнително разкрива отговорността на командната верига за политиката“. Ключовата връзка със СЗЕ в Доклада Шлезинджър е как той изяснява властта на патологичната ситуация, създадена в нашия експериментален затвор.

Наблюдаваните отрицателни, антисоциални реакции не бяха продукт на среда, създадена чрез комбиниране на сбор от девиантни личности, а по-скоро са резултат на вътрешно патологична ситуация, която може да изкриви и да реканализира поведението на по същество нормални хора. Анормалността тук се крие в психологическата природа на ситуацията, а не в тези, които са преминали през нея.^[4]