Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (15) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Дехуманизация и нравствено дезангажиране в лабораторията

Можем да приемем, че повечето хора през по-голямата част от времето са нравствени създания. Представете си обаче, че този морал е като скоростен лост, който от време на време се поставя в неутрална позиция. Когато това стане, нравствеността се дезангажира. Ако е на наклон, колата и шофьорът рязко се спускат по хълма. Тогава природата на обстоятелствата определя резултата, а не уменията или намеренията на шофьора. Това е проста аналогия, но според мен тя улавя една от централните теми в теорията за нравственото дезангажиране, разработена от моя колега в Станфорд Албърт Бандура. В по-късна глава ще разгледаме неговата теория, която ще ни помогне да обясним защо иначе добри хора могат да бъдат накарани да вършат лоши неща. На този етап искам да се обърна към експерименталните изследвания, които Бандура и неговите асистенти провеждат, които илюстрират лекотата, с която нравствеността може да се дезангажира чрез тактиката на дехуманизиране на потенциалната жертва^[1]. В елегантна демонстрация, която показва силата на дехуманизацията, се показва, че една-единствена дума увеличава агресията към целевия човек. Нека видим как протича експериментът.

Представете си, че сте студент, който е изразил желание да участва в изследване на групово решаване на проблеми като част от екип от трима души от вашия университет. Вашата задача е да помогнете на студентите от друг университет да подобрят своето групово решаване на проблеми, като наказвате грешките им. Това наказание приема формата на прилагане на електрошокове, които стават все по-силни във всеки следващ опит. След като записва имената ви и тези на другите от екипа, асистентът излиза, за да каже на експериментатора, че изследването може да започне. Ще има 10 опита и във всеки от тях може да решите какво да е нивото на електрошока, който ще приложите на другата студентска група в съседната стая.

Не осъзнавате, че това е част от сценария на експеримента, но „случайно“ подочувате асистентът да се оплаква по интеркома на експериментатора, че другите студенти „изглеждат като животни“. Не го знаете, но в други две условия, в които други студенти като вас са били разпределени по случаен начин, асистентът описва другите студенти като „мили момчета“ или изобщо не ги „етикетира“.

Тези прости „етикети“ имат ли някакъв ефект? Първоначално не изглежда така. При първия опит всички групи реагират по един и същ начин и прилагат слаб електрошок — около ниво 2. Скоро обаче започва да има значение какво е чула всяка група за тези анонимни други. Ако не знаете нищо за тях, прилагате електрошокове на стабилното средно ниво 5. Ако сте започнали да мислите за тях като за „мили момчета“, се отнасяте към тях по по-хуманен начин, прилагайки значително по-слаби електрошокове — на ниво 3. Същевременно представянето им като „животни“ изключва всякакво чувство на състрадание, което може да изпитвате към тях и когато допускат грешки, започвате да прилагате електрошокове с все по-увеличаваща се интензивност, значително по-голяма, отколкото в другите условия, и стабилно се придвижвате към високото равнище 8.

Помислете внимателно за момент за психичните процеси, които един прост етикет е задействал в съзнанието ви. Дочули сте човек, когото не познавате лично, да казва на някаква авторитетна фигура, която никога не сте виждали, че други студенти като вас изглеждат като „животни“. Този прост описателен термин променя умствената ви конструкция за тези други хора. Той ви дистанцира от образите на дружелюбни студенти, които със сигурност са по-сходни на вас, отколкото различни. Тази нова умствена нагласа има мощен ефект върху вашето поведение. Post hoc^[2] рационализациите на студентите, които те дават, за да обяснят защо е било нужно да прилагат толкова силни електрошокове на студентите „животни“ в процеса на „преподаването им на добър урок“, са еднакво интересни. Този пример на използването на контролирани експериментални изследвания за проучване на подлежащите психични процеси, които се осъществяват в значими реални случаи на насилие, ще бъде обсъден по-подробно в глави 12 и 13, когато разглеждаме как поведенческите учени са изследвали различни аспекти на психологията на злото.

Нашата способност селективно да ангажираме и дезангажираме нравствените си стандарти… помага да се обясни как хората могат да бъдат варварски жестоки в един момент и състрадателни в следващия.

Албърт Бандура^[3]