Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (147) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Абсолютна етика

В името на лаконичността бихме могли да кажем, че етиката може да се категоризира на „абсолютна“ или „релативна“. Когато поведението се ръководи от абсолютни етични стандарти, може да се постулира висш нравствен принцип, който е неизменен по отношение на условията на неговата приложимост — във времето, ситуациите, хората и целесъобразността. Такава абсолютна етика е въплътена в обществените кодекси на поведение.

Абсолютният етичен стандарт постулира, че тъй като човешкият живот е свещен, той по никакъв начин не трябва да се принизява, дори и непреднамерено. В случая на изследванията няма оправдание за експерименти, които предизвикват страдание на хората. От тази гледна точка е дори разумно да настояваме, че в психологията или медицината не трябва да се правят никакви изследвания, които нарушават биологичния или психичния интегритет на някое човешко същество независимо от ползата, която може да се извлече или със сигурност ще произтече за обществото като цяло.

Тези, които приемат подобна перспектива, настояват, че дори ако причиняващите страдание действия са предприети в името на науката, на познанието, „националната сигурност“ или някаква друга приповдигната абстракция, те са неетични. В психологията хората, които тясно се идентифицират с хуманистичната традиция, са най-гласовити в настояването, че основната загриженост за човешкото достойнство трябва да надделява над заявените цели на дисциплината, а именно прогнозиране и контролиране на поведението.