Изминахме твърде дълъг път и нашата инерция надделя: движим се лениво към вечността, без възможност за отмора или надежда за обяснение.

Том Стопард, „Розенкранц и Гилденстерн са мъртви“(1967); трето действие

Видяхме начина, по който инерцията на симулирания Станфордски затвор надделя в живота на онези, затворени от стените му — предимно към по-лошо. В предишната глава очертах груб отговор на въпроса как хората могат толкова лесно и радикално да се трансформират. В частност посочих начините, по които ситуационните и системните сили действаха заедно, за да похабят плодовете на човешката природа.

Нашите млади изследвани лица не бяха пословичните „Гнили ябълки“ в иначе добра каца. По-скоро експерименталният ни план гарантираше, че те първоначално бяха добри ябълки, но бяха корумпирани от коварната власт на лошата каца — този затвор. Разбира се, в сравнение с токсичната и смъртоносна природа на истинските цивилни и военни затвори нашият Станфордски затвор беше относително безвреден. Промените в начина, по който нашите доброволци мислеха, чувстваха и се държаха в тази среда, бяха следствие от познати психични процеси, които въздействат върху всички нас по различни начини в редица ситуации, макар и не толкова силно, всепроникващо и неуморно. Те бяха потопени в „тотална ситуация“, чието въздействие беше по-силно от това на повечето ситуации, в които влизаме и излизаме многократно и по своя воля^[1].

Да разгледаме възможността всеки от нас да има потенциала, или психичната матрица, да бъде светец или грешник, алтруистичен или егоистичен, внимателен или жесток, подчиняващ се или доминиращ, психично здрав или луд, добър или зъл. Може би всички се раждаме с пълен диапазон от способности, всяка от които се активира и развива в зависимост от социалните и културните обстоятелства, които управляват живота ни. Ще твърдя, че потенциалът за перверзия е присъщ на самите процеси, които карат човешките същества да правят всички чудесни неща, които вършим. Всеки от нас е крайният продукт на сложно развитие и специализация, които са израсли от милионите години еволюция, растеж, адаптация и справяне. Нашият биологичен вид е достигнал специалното си място на Земята заради забележителната ни способност за учене, език, разсъждение, изобретяване и представяне на ново и по-добро бъдеще. Всяко човешко същество има потенциала да усъвършенства уменията, способностите и характеристиките си, от които имаме нужда, за да надскочим оцеляването и да процъфтяваме в и да прегръщаме човешката си природа.

Бележки

[1] Концепцията за „тоталната ситуация“ като такава, която упражнява силно въздействие върху човешкото функциониране, е използвана от Ървинг Гофман в изобразяването на въздействието на институциите върху психиатрични пациенти и затворници и от Робърт Джей Лифтън в описването на въздействието на китайската комунистическа среда за разпити. Тоталните ситуации са тези, в които човек е физически, а след това и психологически затворен до степен цялата информация и структура на наградите да се съдържат в тесните граници на средата. Крейг Хейни и аз сме разширили тази концепция, за да включим гимназиите, които понякога действат като затвори. Вж. E. Goffman, Asylums: Essays on the Social Situation of Mental Patients and Other Inmates (New York: Doubleday, 1961); R. J. Lifton, Thought Reform and the Psychology of Totalism (New York: Norton, 1969); C. Haney and E. G. Zimbardo, „Social Roles, Role-playing and Education: The High School as Prison“, Behavioral and Social Science Teacher, vol.1 (1973): 24–45. ↑

Към следващата част или към съдържанието

Филип Зимбардо Ефектът „Луцифер“ (144) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Метаданни

Данни

Ефектът „Луцифер“

Информация

История

Сваляне / Връзки

11. Станфордският затворнически експеримент: етика и разширения

Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (144) (Разбиране как добрите хора стават зли)