Филип Зимбардо
Ефектът „Луцифер“ (143) (Разбиране как добрите хора стават зли)

Защо системите имат най-голямо значение?

Най-важният урок, който трябва да се извлече от СЗЕ, е, че Ситуациите се създават от системите. Системите осигуряват институционална подкрепа, авторитет и ресурси, които позволяват на Ситуациите да действат така, както го правят. След като очертахме всички ситуационни характеристики на СЗЕ, откриваме, че един ключов въпрос рядко се поставя: „Кой или какво е направил така, че да се случи това?“. Кой има властта да проектира поведенческата среда и да поддържа нейното действие по определен начин? Следователно кой трябва да бъде държан отговорен за нейните последствия и резултати? Кой получава похвалите за успехите и кой е обвиняван за провалите? Отговорът на този прост въпрос в случая на СЗЕ е — аз! Същевременно откриването на отговора не е толкова прост въпрос, когато имаме работа със сложни организации, например провалящите се образователна система или система на затворите, корумпираните мегакорпорации или системата, която е създадена в затвора Абу Граиб.

Властта на системата включва оторизирането или институционализираното разрешение хората да се държат по предписани начини или забранява и наказва действията, които им противоречат. Тя осигурява „по-висшия авторитет“, когото валидира, за да играе нови роли, да следва нови правила и да предприема действия, които обикновено биха се ограничавали от предишните закони, норми, нравственост и етика. Такова валидиране в повечето случаи е замаскирано като идеология. Идеологията е лозунг или предложение, което обикновено легитимира всички необходими средства за постигането на някаква крайна цел. Тя е „Големият Кахуна“, който не се оспорва и дори не се подлага на съмнение, защото е толкова очевидно „прав“ за мнозинството в дадено време и на дадено място. Тези във властта представят програмата като добра и добродетелна, като изключително ценен морален императив.

Програмите, политиките и стандартните процедури за действие, които се разработват в подкрепа на идеологията, стават същностен компонент на Системата. Процедурите на Системата се смятат за разумни и уместни, а идеологията започва да се приема като свещена.

През епохата, когато фашистките военни хунти управляваха по целия свят от Средиземноморието до Латинска Америка — от 60-те до 70-те години на XX век, — диктаторите винаги представяха призивите си „На оръжие!“ като необходима защита срещу „заплаха за националната сигурност“, уж отправена от социалистите или комунистите. Елиминирането на тази заплаха изискваше санкционирани от държавата изтезания от военната и цивилната полиция. Освен това така се легитимираше убийството на всякакви заподозрени „врагове на държавата“ от ескадрони на смъртта.

В САЩ днес същите уж заплахи за националната сигурност плашат гражданите, за да жертват доброволно основните си граждански права и да печелят илюзията за сигурност. Тази идеология на свой ред е централният елемент, който оправдава превантивната агресивна война срещу Ирак. Тази идеология беше създадена от Системата на власт, която на свой ред създаде нови подчинени Системи за управление на войната, управление на вътрешната сигурност и управление на военните затвори — или неговото отсъствие — в отсъствие на сериозно планиране на следвоенния период.

Моето научно очарование от стратегията и тактиката на контрола върху съзнанието, очертана в класическия роман на Джордж Оруел „1984“^[1], би трябвало да ме накара да осъзная по-скоро Системната власт в моя професионален живот. „Биг Брадър“ е Системата, която в крайна сметка смазва индивидуалната инициатива и волята за съпротива на нейните попълзновения. В продължение на много години обсъждането на СЗЕ дори не включваше анализ на ниво Система, защото първоначалният диалог беше формулиран като състезание между диспозиционните и ситуационните начини за разбиране на човешкото поведение. Пренебрегвах по-големия проблем — отчитането на рамката, създавана от Системата. Всъщност едва след като се ангажирах с разбирането на динамиката на широкоразпространените злоупотреби в много от военните затвори в Ирак, Афганистан и Куба, нивото на анализ на Системите стана напълно ясно.

Нобеловият лауреат физикът Ричард Файнман^[2] показа, че трагичната катастрофа с космическата совалка „Чалънджър“ се дължеше не на човешка грешка, а на системен проблем с „официалния мениджмънт“. Топ шефовете на НАСА настоявали за пуска независимо от съмненията както на инженерите, така и на производителя на критично важен компонент (който стана дефектния О-пръстен, причинил катастрофата). Файнман твърди, че мотивацията на НАСА може да е била „да гарантира на правителството съвършенството и успеха на НАСА, за да си осигури финансиране“^[3]. В следващи глави ще приемем гледната точка, че Системите, както и Ситуациите имат значение, за да подпомогнем разбирането на онова, което се е объркало в затворите в Станфорд и в Абу Граиб.

За разлика от системата на НАСА, която се провали, когато тя се опита да живее според политически мотивирания си лозунг „по-бързо, по-добре, по-евтино“ нацистката система за масово унищожение имаше ужасяващ успех. Това беше силно интегрирана йерархична система на кабинета на Хитлер, политиците от Националсоциалистическата партия, банкерите, офицерите от Гестапо, войските на СС, инженерите, лекарите, архитектите, химиците, педагозите, кондукторите във влаковете и още, и още, всеки от тях играещ своята роля в този концентриран опит за геноцид на всички европейски евреи и други врагове на държавата.

Трябвало е да се строят концлагери, както и лагери за унищожение с техните специално проектирани крематориуми, и е трябвало да се усъвършенстват нови форми на смъртоносно ефективни отровни газове. Специалистите по пропаганда е трябвало да планират кампании във филми, вестници, списания и плакати, които унижават и дехуманизират евреите като заплаха. Учители и проповедници е трябвало да подготвят младежите да станат сляпо подчиняващи се нацисти, които могат да оправдаят ангажирането в „окончателното решение на еврейския проблем“^[4].

Трябвало е да се разработи нов език с безвредно звучащи думи, прикриващи истината за човешката жестокост и разрушение, например Sonderbehandlung (специално отношение); Sonderaktion (специално действие), Umsiedlung (презаселване) и Evakuierrung (евакуиране). „Специалното отношение“ е кодовото име на физическото унищожение на хора, някъде съкращавано на SB за ефикасност. Шефът на СС Райнхард Хайдрих очертава основните принципи на сигурността по време на войната в изявление от 1939 г.: „Трябва да се прави разграничение между онези, с които можем да се справим по обичайния начин, и тези, които трябва да получат специално отношение [Sonderbehandlung], Вторият случай покрива лица, които заради най-осъдителната си природа, тяхната опасност или способността им да служат като инструменти за пропаганда на врага, са подходящи за елиминиране, без значение кои са, чрез безмилостно отношение (обикновено чрез екзекуция)“.^[5]

Пред нацистките лекари, които са били включени, за да осъществяват подбора на затворниците за унищожение или експериментиране, често е стоял въпросът за разделената лоялност: „За противоречащите си клетви, противоречията между убийствената жестокост и моментната любезност, която лекарите от СС като че ли проявяват непрекъснато по време на работата си в Аушвиц. Този разкол обикновено не е намирал разрешение. Неговото упорство е част от цялостното психично равновесие, което помага на лекаря от СС да върши смъртоносната си работа. Той се интегрира в голяма, брутална, изключително ефективно функционираща система… Аушвиц е колективно усилие“.^[6]